20.01.2009 г., 20:53

"Човекът"

1K 0 1
1 мин за четене

Гледаше умно, със загадъчен,

но и игрив поглед,

беше дълбок, проницателен,

до толкова, че на моменти строг,

но и също толкова изпълнен със сладост.

С очи, несрещани от мен досега.

 

 

 

Усмихваше се пестеливо, на места

беше заразително, симпатично.

Усмивка, пропита от искреността

на обстоятелствата, чуствена,

закачлива, едновременно премерена

или изпусната нарочно.

С устни, нецелувани от мен досега.

 

 

 

От тялото му извираше енергия,

неуморимост, стоеше властно,

временно може би  отпуснато прилично,

предаващо тежестно състояние,

не отстъпваше никому.

С тяло, недокосвано от мен досега.

 

 

 

Винаги облечен според случая,

добре, чак пресилено, на моменти краен,

но и на моменти не.

Цялостта му привличаше до неизбежност.

Със стил, неразбираем за мен досега.

 

 

 

Но характерът му ме привличаше,

характер, неприсъщ никому,

когато трябва сдържан, но не прекалено,

когато трябва приветлив, но не прекалено,

 завладяващ, замайващ, разбран, човечен.

Със същност, непозната от мен досега.

 

 

Това е човекът, това е любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно...да...
    Харесва ми...само според мен от последното изречение няма нужда,защото то би трябвало да се подразбира.
    Продължавай!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...