Обичайното посрещне от гарда под рамката-металодетектор с дежурните си въпроси

Сара каза, че искаме среща с директора по въпрос, който ще обсъди с него. Съобщи по радиостанцията, дойде друг гард и ни поведе към фотьойли да изчакаме. Сара ми се усмихна подкупващо и ми напомни.

- Същите указания важат и тук, нищо не пиеш, нищо не ядеш, говориш само на английски , ако те попитат нещо. Усмихвай се като ти говоря, камерите ни гледат и срещу тях не ми отговяряй.

Вероятно мина повече от полувин час, ето ползата да нямаш часовник, обикновенно по навик го поглеждаш безпричинно, все едно си изнервен от дългото чакане

- Не ставай, ще поискам да отида до тоалетната - прошепна тя с наведена глава

Сара  се поразмърда, огледа се насам-натам безпомощно. Гардът веднага пристигна.

- Господине, извинете искам да отида до дамската тоалетна, бихте ли ми посочили къде е

- След мен госпожо,,,

Може би след 5-10 минути  се върна сама. Седна на мястото си.

- Хубава тоалетна, модерна - засмя се тя

Засмях се и аз. След минута гардът ни покани да го последваме.

Вече сме в директорския кабинет. Бузест и пълен човек седеше в огромно кресло, побутна очилцата си и гардът излезе.

Директорът направи знак да седнем. Сара кокетно оправи шала-воал, приседна на крайчеца на дивана

- Господин Директор, във вашата банка имам от преди години сейф и банкови сметки. Казвам се Самира ал Сабах, завърших в Мерсин Медицинския факултет, имам Кипърско-гръцко гражданство и паспорт, ако разрешите документите ми са в чантата

Бузестия изпухтя и с жест разреши. Сара извади документите и му ги подаде.

- Мъжът до мен е съпругът ми, той не знае турски

Директорът натисна бутон от телефонния секретар пред него и тутакси приятна  служителка, в тъмно син костюм, пристигна

Подаде й документите, тя ги огледа, взря се в снимките, набра номер по мобилния си. Говориха няколко минути. .

- Госпожо - започна Директорът - Имате ли име, код да го нарека

- Да, Келебек - натъртено каза Сара - Имам я татуирана на ръката

Мобилният иззвъня, служителката  вдигна, заслуша се, записа нещо на лист и го подаде на Директора. Той го погледна и кимна

- Ако разрешите господин Директор, вашата служителка може да провери и това

Директорът отново кимна. Служителката и Сара се врътнаха гърбом към нас, видях само Сара да запрята ръкава на ризата си

- Да, има келебек и цифри на арабски - докладва служителката

- Знам ги наизуст, но ми ги татуирали за да не ги забравя или някой да не открадне написаното. Знаете ли арабски госпожо, запишете първите пет цифри, това е кодът ми

Служителката взе лист и химикал, запретнаха отново ръкава и записа цифрите. Въведе цифрите на лаптопа, мониторът присветна няколко пъти и изгасна.

- Грешен код, съжалявам госпожо Сара

- Вие кои цифри записахте,... да ги сравним

И Сара отчетливо започна да ги казва една по една

- Опитайте сега с моите цифри, ако обичате

Служителката набра отново, монитора отново присветна и замря в зелено, и с някакъв надпис.

- ОК госпожо, всичко е наред със сейфа, ще ви придружа до касетата и ще ви оставя сама

После ме погледна изкосо.

- Господине, правилата са такива, сам отваряш и сам затваряш касетата и сейфа  след набрания шифър, вие ще изчакате в моя офис.

Зачаках отново. Служителката си вършеше някаква работа, телефон, лаптоп, компютър, принтираше нещо.

Светна зелена лампа, тя скочи  към помещението със сейфовете и се върна със зачервената Сара, преметнала през рамо голямата си сива чанта, в панерчето сложени папки и пачки  пари.

- Госпожо, може ли да закрия сейфа си, взех всичко

- Да, ще изготвя документ колко лири да  платите

- Имам и друга молба, това са 60 хиляди долара, ще взема 20 хиляди, а за 40 хиляди ще може ли да изкарате банкова карта, какво да правя с толкова пари в брой

Служителката се усмихна

- Да може, но картата ще я получите след три дни. Сега ще ви донеса формуляра за картата, ще ви дам и сметката за дължимата сума за сейфа, доларите може да смените тук в турски лири за да платите. Не ви попитах чай, кафе, вода...

- Ох, така сме развълнувани сега, може би утре или след някой ден, благодаря.

Сара попълни формуляра за картата, като изришно упомена 40 хиляди  щатски долари. Смени 500 щд за лири, разплати за сейфа.

Защо така не мислих ни за пари, ни за карта, а нещо ми засвири на изгладняло.

- Госпожо, много ви благодаря - не спираше Сара - Още няколко въпроса, днес ви изморих много,, ако дойдем утре да проверим и банковите сметки, може нали. А вие омъжена ли сте, имате ли деца...

Служителката се усмихна приятно

- Да заповядайте, ще ви обслужим и за сметките. Да, омъжена съм, имаме две момиченца, мъжът ми е лекар тук в болницата, и той е завършил в Мерсин  медицина

- И последно за днес, ако ви поканя на вечеря семейно, удобно ли ще е.

Тя замълча, сведе глава

- Нали знаете, тук обичаите са по-строги.

             Вървяхме бавничко към хотела, аз носех  папките в ръка, Сара с чанта през рамо ме държеше за ръка.

Момичетата от рецепцията ни се усмихваха приветливо, И двамата усещахме жажда и глад.

- Ще можем ли да вечеряме тук в ресторанта, макар и по-раничко - ги попита Сара

- Даа, даже ще ползвате намаление като гости на хотела - като в хор отговориха те

- А за вас ще поръчам сандвичи и чай- предложи Сара - Хайде , не ми отказвайте.

Тишина и спокойствие в ресторанта, няма врява, силна музика, щъкащи между масите домашни любимци.. Отпивахме с наслада и от студената бира.

- Бутрус, Бутрус,... Петър, Петър - смееше се Сара и потупваше ръката ми - Толкова съм изненадана, но изненадата ще е горе

- Ах, тии - смеех се и аз - Няма да ти се размине, да вървим ли

И весело , като влюбени под ръка тръгнахме към стаята си. С влизането ни Сара се промени, заключи вратата, спусна пердетата, провери два пъти дали е заключена балконската врата.

- Петър, не знаеш освен парите и тези папки какво имаше вътре в касетата,..гледай - развълнувано говореше тя - Травел чекове Томас Кук, пет книжки и тази кожена торба

Изсипа от кожената торбичка златни пръстени, гривни, колиета, обеци, синджирчета, златни слитъци за бижута.

- Гледай, цяло съкровище, антики, какво да ги правим...

- Хайде да не се паникьосваме, искаш ли сега да разгледаме и папките, или утре на бистър ум да обмислим всичко - предложих- Да приберем всичко и да запазим спокойствие

Емоциите отново са ни дошли в повече, защото сутринта едва отваряхме очи в полутъмната стая.

- Сара, сега го измислих, ще купим от онези туристическите ранички, всички ги носят, слагаме вътре бижута, долари, травелчекове, отгоре сандвичи, вода , кентчета кокакола, туристически проспекти, така ща са винаги с нас и няма да събуждаме с хотелски сейфове подозрение и разни неудобни  въпроси

- Да, но нали трябва отново да посетим банката, металоскенера ще ги открие - тревожно каза тя

- Не се безпокой, аз ще те съпроводя до банката, влизаш сама, аз ще се помотая наблизо из градинките, преди за излезеш ще ми позвъниш и  ще те посрещна пред банката и отиваме в кафенето отсреща.

Тя ме изгледа насмешливо, не се стърпя и се разсмя на глас

- Много филми си гледал и чел подобно книги, но отново си прав. Така ще направим, а сега на закуска.

- Чакай малко пъргавелке, сложи всичко в голямата сива чанта, сложи там и портфейла с турски лири, папките оставяме тук, ако има любопитни да ги разглеждат. Целувка само за успех на начинанието, другите за довечера.

следва.......