Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.

До мен в леглото  спеше жена ми Сара, Самира, или и тя  сънуваше кошмари, тялото й  потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко

Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих  рамото й. Челото й бе в студена пот, устните сухи и изпръхнали.

През завивката  я притиснах до себе си, чувствах сърцето й сякаш ще изкочи. Придърпах я лекичко към себе си, може би топлинката ми я успокои и се сгуши в обятията ми. Пръстите й намериха пролука между копчетата на пижамата ми, потрепериха по кожата ми и притихна.

Натрапчивият шум бе поспрял и отново се появи.

Измуших се леко от постелята и погледнах през прозореца навън. На светлината на уличната лампа се виждаше снежната виелица. Кога ли е  започнал снеговалежа, изненада за нас и синоптиците. На талази се виждаха вълните снежинки подхванати от вятъра.

Новите ни джиповете  KIA SРORTAGE, бяха под снежно покривало.

Снежинките не танцуваха, а лудо препускаха и се надпреварваха. Снежна виелица ли, и отново същият звук.

Огледах през прозореца и без малко да  прихна в смях, бяхме сложили на няколко високи железни пръчки изрязани кентчета от бира, шумът им да плаши къртиците, сляпо куче, да не ровят из градинките пред къщата ни.

Засмях се тихичко, изплаших се малко. На пръсти отидох в  детската стая, открехнах вратата, децата спяха в леглата си, непробудно с ръчички под възглавницата и с червени  бузки.

Върнах се обратно в леглото, нежно проврях ръка  под главата на Сара, претеглих тялото й към моето. Тя се усмихна в съня си, въздъхна  лекичко и притихна. През процепа на завесите се виждаше силния порив на вятъра, безразборното лутане на снежинките.

Топлината на тялото й ме унесе в дрямка...

                 Потръпнах от студ. Беше студена зимна нощ. Изразих желание да ме включат в граничен патрул, все пак нали работя към Агенцията за бежанците в Приемния център. Беше толкова студено, че чак звездите и луната потреперваха от студ, ноздрите ти залепват, и ако имаше и мустаци, вероятно биха били побелели от скреж.

От някъде подухна топъл ветрец, заоблачи се и заваля сняг на едри парцали.Едва ли е вярно, че се чува шум от падащи снежинки. Беше тихо, глухо и бяла завеса пред очите от падащите снежинки. Като деца все изплезвахме език да падат върху него и се наслаждавахме, и че никой  не ни наблюдава и да ни се кара, че така може да настинем.

Внезапно задуха  студен вятър, едрите снежинки  се превърнаха в нещо като снежен прах, гъст и натрупващ. Вятърът се усили и снежната пелена заигра в студа. Виждаше се  как  всичко побеля и натрупва.

Лежахме в ''сривалището'' с командира на отряда, оглеждахме  през оптиката за нощно  виждане към граничната ограда..

Застудя още повече, поразтърках коленете си, загърнах се в шубата, понаместих вълненаа шапка на главата и ушите, търках през ръкавици дланите си, знаех, че не трябва да духам в тях, защто става конденз и вместо да се стоплят, замръзват.

- Не е  като да си зад бюрото, нали- промърмори командирът - Ей така сме, лятно време горещина и буболечки, зиме вятър и студ на кутийки, но много рядко някой като теб, ще се навие да дойде до оградата даже и през деня. Имаме сведение, че се очаквало група да пресече браздата, но в кой участък не се знае.

Леко зашумя в слушалката му

- Да, виждам светлините ви, бавничко минете с джипа до селото, свържете се и с другите постове. Джипа от селото да тръгне веднага щом като пристигнете - даде командите си  все така тихичко.

Светлините на джипа ни подминаха и настъпи тягостна тишина. Подавахме си уреда за нощно виждане един-друг, взирахме се.

Най-проклетото време, когато и сърцето ти даже заспива, между 2.30 - 3 часа, и 4, 4 и 30 часа, даже ти се привиждат работи...

- Пешо, виждам фигурка отсреща, виж

Погледнах

- Даже са две - тихичко прошепнах - Ето виж

- Повече са, може би шест са,... защо не се промушват, какво чакат... Мобилни екипи, в трети участък има движение, бъдете готови

Поривът на вятъра се усили и бодливата тел сякаш засвири злобно. Гледах ги през оптиката, приведени,  после на четери крака да се провират под тела, един по един, изчакват и последния да премине, хвърлиха вероятно някакви клонки на дупката дето се промушваха.

Скупчиха се все така на четери крака. Добра тактика си мислих, снегът ще ги затрупа и ще са маскирани, невидими.

Сякаш от засада изръмжаха Ровърите с включени прожектори. Знаех, че нашите приспособили прожекторите на метър и половина на мачти над джиповете, за по-добро осветление и заблуда на мигрантите, все едно какви ли са тези машини с високи прожектори.

Стана ясно като бял ден, светлините на прожекторите режеха снежната завеса.

Шестимата се поразмърдаха , кротко вдигнаха ръце и застанаха на колене на земята.

Дожаля ми за тях, тръгнали от хиляди километри да търсят щастие на хиляди километри. Но, война е...

- Хайде сега е твой ред, кажи им един по един с ръце на тила към граничарите, ще ги закопчеят и по трима влизат в  джиповете

Провокнах се на арабски

- Ние сме българска гранична охрана, вие нарушихте държавната ни граница,... с ръце на тила и по един при наште служители, ще ви сложат скоби на ръцете и по трима влизате в джиповете

Като скотове в скотобойна, ставаха , подаваха ръце, слагаха им '' свинските опашки'' и в колите..

Командирът се обади да напалят печката в една от стаите на изоставеното училище, сега пригодено като ''приемна'' с решетки по прозорците и врати, и като щаб-квартира на граничните.

Слизаха пред входа  на училището един по един, граничен полицай прекарваше по тях металотърсач и ги побутваше напред, че са без метални предмети в  тях,. Скупчиха се отново.

- Хайде последвайте ме - им казах и в редица по дваме тръгнаха след мен

Показах им стаята с наровете, печката приятно хвърляше топлина и весело припукваха дървата в нея..

Огледах ги на по-светлото, с черни скиорски шапки, забрадени отгоре с черни шалове, завити и покрай вратовете им, виждаха се само очите. На ръцете върху вълнените ръкаваци, замотани и завързани парчета плат, няколко якета едно върху друго, най-отгоре нещо като полушуба, панталони, може и дебели дънки да са.  О, и вместо с чехли, екипирани с добри високи обувки, добре са екипирани за разлика от други, които хващаха. Дали са някакви важни клечки, или просто опитващи се да се спасят от войната  бегълци.

Леля Цонка, жена от селото, бе един вид персонал по прехраната, домъкна голям чайник с чай, сандъче с чаши, лъжички и кутия захар.

Напълни чашите с чай и скръсти ръце в очакване.

Мигрантите останаха безучастни. Страх ги е да не ги отровим, ми мина през ума, кой знае какви страхотии са им разказвали или са дочули

- Фъдъл, заповядайте, не се страхувайте - усмихнах се - Ето и аз ще пия чай

Взех чаша, гребнах с лъжичката захар и разбърках. Отпих глътка топъл чай. Погледите им се впериха към по-високия в групата, той сякаш премисляше нещо. Погледна ме изпитателно, размота шала от лицето си,свали ръкавици, посегна и взе чаша, разбърка захарта и отпи.

- Койс, добре е - отрони и кимна с глава

Другите не чакаха повторна покана, размотаха шалове, свалиха ръкавици и взеха чаши. Лъжичките весело подрънкваха при разбъркване на захарта.

- Момче, ам' да сядат по наровете бе, сигурно са уморени - подсети ме леля Цонка - Да им спретна ли по една -две филии с лютеница и сирене, остана от вчерашния наряд

Кимнах с глава. Позагледах се в изпитите лица на новодошлите, те се позачервиха, по-високия свали черната шапка, те го последваха. Подготвени са, си мислих, този вероятно им е главатар, и няма брадясали, косите на всички остригани нула номер, насядаха по двама на наровете с чаши в ръка, и все така мълчаливи.

Леля Цонка донеса тавата  с филиите и я остави на масата. Никой не гледаше натам гладно, а отново равнодушно

Присегнах, завъртях тавата веднъж-дваж, и взех напосоки филия

- Фъдъл, заповядайте - ги подканих отново и отхапах

Високия отново ме погледна, взе филия, отхапа и след ''койс'', другите присегнаха към филиите.

Леля Цонка допълваше чашите с чай, сложи чайника отново на печката, пъхна някое дърво вътре.

Навън се чуваше свистенето на вятъра, на светлината на лампата в двора снежинките бясно се гонеха

- Така, сега се подгответе, ако имате някакви  документи ги представете,... нужника е  отсреща, и по двама при мен в другата стая. Не е разпит, а протокол, така го изисква Агенцията - казах натъртено и излезнах от стаята.

              Приготвих листи, папки, погледнах монитора и компютъра с насмешка, за какво ли да те включвам, то в тази виелица да сме благодарни, че има електричество, пък интернета се е изплашил и може да дойде по някое време.

На вратата се почука...

следва.................