ЧУДОВИЩЕ
Валеше дъжд. Беше март месец. По ръцете на хората шаренееха мартенички, но сега на никого не му беше до това. Дърветата се люлееха от силния вятър, но не беше студено. Плах и меланхоличен дъжд. Сякаш времето се съобразяваше с атмосферата и съжаляваше насъбралите се хора.
Всички го мразеха. Не само Мария и Асен. Но не смееха, нито можеха да се усмихнат и да се радват. Беше провалил живота им.
Преди 2 месеца се ожениха. Мария напусна работата си и стана учителка в местната езикова гимназия. Преподаваше испански, а съпругът й работеше в завода за захарни изделия.
За първи път срещнаха Георги Стойчев на рожденния ден на майката на Мария. Беше красив и елегантен възрастен мъж. „Възползвай се, мамо - бе казала Мария на майка си. - Ти си самотна, той – също, а и е красив!” Тогава майка й каза: „Той е красив, ама да не ти е в къщата!”. Мария беше чувала за известния Георги Стойчев – колко сърца бе разбил, колко хора е унищожил… Бил някога колега на майка й, и след като почина баща й, ...