Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните изблици ме хващат винаги неподготвена, ту на задната седалка в колата, ту съпътстват кафето сутрин като нежелан бонус. Най-ужасното е, че не мога да оправдая очевидните признаци на нещастие с любовно разочарование или поне с ясен проблем.
Всеки път разтревожените очи на майка ми, трептящи, се втренчват в мен в убийствено очакване. Пронизителни са, обаче ми е непосилно да им отговоря защо плача. Естествено в резултат, те се притесняват още повече. Да не би да се е влюбила нещастно?! Може би се дрогира? Крие…
Честна дума, опитвам се да се крия, когато ме избие на сълзи, както съм чувала, че е присъщо да правят другите. Не е нормално да те прихваща меланхолия толкова често. А когато дойде, се ...