2.04.2004 г., 16:06 ч.

Чувства от миналото 

  Проза
2107 0 1
28 мин за четене

Реката беше придошла и всички се лутаха изплашени.Не знаеха дали ще продължи да се вдига нивото или дъждовете ще спрат.Всички бяха в паника.

-         Сюзан,къде си? – чу се притеснен женски глас. – Къде отиде,къде си?Сюзан – отново се чу гласът.

-         Тук съм мамо.Не се тревожи за мен.Искам още малко да помогна и ще се прибера.Ти си тръгвай,аз ще дойда по-късно.

-         Добре,но ще те чакам у вас.Моля те не закъснявай!

-         Добре,ще се постарая да се прибера по най-бързия начин.

   Сюзан се обърна и се сля с тълпата.Ужаса беше общ.При такива случаи се сформираше група от доброволци.Сюзан беше една от тях.

  Не й беше постоянна работа,но когато се налагаше даваше всичко от себе си.

-         Хайде момчета и момичета – започна да вика с все глас командира им,за да събере хората си – тук вече приключихме,да се прибираме!

  Всеки тръгнаха да се разотиват.Сюзан нямаше никакво желание да се прибира.Умората вече надделяваше,но имаше нужда да подиша чист вздух.Беше притеснена и имаше нужда от разходка.

  Тръгна безгрижно по вече празните улици.Не мислеше за  нищо,само наблюдаваше замръкващия град.Стъпваше в локвите,но не обърна внимание и на това.Дъждът продължаваше да вали все така силно.

   Наближи улицата на която живееше,но само обърна глава и пак продължи.Когато се спря и се огледа  бе много далече от къщата си.Не знаеше кога и как е успяла да стигне до тук.Огледа се още веднъж и отново продължи да се разхожда,отдалечаваше се все повече и повече.

   Изведнъж усети ръка върху рамото си и се обърна изплашено.Когато видя мъжа зад себе си отстана приятно изненадана.

-         Майк,откъде се появи?Така ме изплаши.

-         Здрасти Сюзан – усмихна се чаровният мъж. – Случайно те видях по пътя и реших да те догоня.Извинявай,че те изплаших.

-         Няма нищо.Искаш ли да пием по кафе?Не сме се виждали толкова отдавна и сигурно имаме да си разказваме много неща.

-         Разбира се,че съм съгласен.

   Двамата влезнаха в най-близкото заведение.Беше топло,миришеше на карамел и цигарен дим.Седнаха на една крайна маса до прозореца.

   Сюзан погледна приятеля си и бързо отмести погледа си.Почувства силно притеснение.Същото това,което бе усетила преди години.Майк замина и тя успя да подтисне чувствата си,но сега отново ги усети.

-         Сюзан разкажи ми нещо за себе си?Какво прави през тези години – прекъсна мислите й Майк.

-         Ами,нищо интересно.Завърших колежа и се записъх като доброволец в червения кръст.Сега работя в една менаджерска фирма,а когато има нужда помагам на хората.

-         И на това казваш безинтересен живот?Какво да кажа аз тогава?

-         Не беше ли добре там? – усмихна се неволно Сюзан – Какво прави?

-         Учех – засмя се с глас Майк. – Имаше от всичко по малко.Беше хубаво все пак.Ти омъжи ли се вече?

-         О,не!Все още не съм се замисляла,поне за сега.А при теб как е?Намери ли някоя красива жена?

-         Красивите жени са трудна плячка,а аз не се стремя към красавиците.С тях бих имал само приятелски отношения.

-         Има жени за всичко. – погледна го отново Сюзан и пак така бързо отмести погледа си – И аз не открих мъжа на живота си,но все още не съм се отказала.

-         Понякога си мисля,че всичко е илюзия-любов,съдба,целият живот – сви вежди Майк – Имаш чувството,че всичко се загубва някъде и ти си безсилен да го спреш.

-         Защо си така отчаян?Трябва да гледаш по-оптимистично на живота.

-         Но когато се чувстваш неудачник,загубваш всякакъв оптимизъм.

-         Какво точно ти се е случило?Защо си настроен така? –попита любопитно Сюзан.

-         Ами,разни неща.

-         Можеш да ми кажеш.Винаги сме си споделяли всичко,пак може да е така.Не смятам,че времето е променило нещата.

-         Така е,но просто няма нищо.Просто съм малко отчаян.Искам семейство и деца,но не намерих подходящата.А от ден на ден се убеждавам,че ще става по-трудно и по-трудно.

-         Не срещна ли някоя през тези години?

-         Да,срещнах.

-         И какво стана?

-         Стигна се до там,че се сгодихме,но....

-         Какво значи това “но”?

-         Аз се отказах.Не смятах,че точно това е жената с която искам да прекарам живота си.Реших,че ако се оженя,това ще е грешка.

-         Щом си сметнал,че е грешка,правилно си постъпил.Само не дей се отчайва.Съжаляваш ли сега?

-         Не...,определено не!

   Двамата разговаряха с часове.Приказваха си за различни неща и на различни теми.Не усещаха минаващото сякаш за секунди покрай тях време.Хората влизаха,пиеха на бързо по кафе и си тръгваха,а те все така приказваха.

   Заведението се изпразни и чак тогава забелязаха колко много време са се задържали тук.Изпитаха неудобство и си тръгнаха.Вън продължаваше да вали.

-         Ще те изпратя Сюзан.

-         Ако искаш,не дей!Аз мога да се прибера и сама.

-         Не,искам да съм сигурен.

-         Добре,тъкмо ще видиш майка ми.

-         Тя при теб ли е дошла да живее?

-         Не,но каза че ще ме чака.Стана много късно,може да се е прибрала вече.Като стигнем ще разберем.

-         Как е тя иначе? – попита заинтерисувано Майк.

-         Добре е,все още е силна.

-         Не ти ли е намеквала за женитба?

-         Понякого се опитва,но бързо се отказва.Смен на глава не се излиза – засмя се с глас.

  Вървяха без да усещат дъжда и продължаваха да си разказват един за друг.Когато стигнаха до къщата,навсякъде беше тъмно.

-         Май майка се е прибрала.Ако беше още тук цялата къща щеше да е осветена.

   Сюзан се приближи до вратата и затърси ключовете.”До сега никога не бе ме изпращал” – помисли си тя.Притеснението отново се наддигна.

-         Искаш ли да пием по нещо.Още не ми се спи,а ще ми е приятно да ми разкажеш още за себе си. – Покани го,но и сама не знаеше защо.Не искаше просто така да се разделят.Имаше нужда да остане още малко с него.

-         Не си ли на работа?

-         Не,в отпуска съм.Ти на работа ли си?

-         Не се притеснявай за мен,свикнал съм да будувам.

-         Влизай тогава!

    Сюзан се отдръпна от вратата и му направи път да влезне.Майк се запъти към хола.Тук бе прекарал по-голямата час от живото си.Тази къща му беше нещо като втори дом.Почувства се толкова приятно отново тук.Сюзан наля питие в чашите и му подаде едната.

-         Наздраве Ан!

-         От доста време никой не ми беше викал така.Бях го позабравила. – Чашите зазвъняха и двамата се засмяха с глас.Припомниха си хубавите стари години.Говореха без да спират.Старите снимки бяха извадени от албумите и на дълго и на широко си обясняваха кой какво е направил.След това се смееха до плач.Очите им се насълзяваха от голямата радост,че са пак заедно и спомена за детските години.

  Времето беше прехвърлило вече ноща и слънцето се показваше зад малките бели облаци.Вън валеше отново така силно.Не бе спряло и за миг.

-         Искаш ли кафе? – попита Сюзан.

-         Да,искам.

  Сюзан отиде в кухнята и сложи кафеварката на котлона.Вратата се отвори и Майк влезе в малката стая.

-          Сега ще е готово – побърза да му даде обяснение Сюзан.

   Майк продължи да върви към нея.Не казваше нищо.Просто беше вперил погледа в лицето й.Взе чашите от ръцете й и ги остави на страна.Сюзан се стресна.Не знаеше какво му бе хрумнало.Дъхът й отново се спря в гърдите й.Той я  прихвана  за лицето и я целуна.Сюзан се дръпна,но последва втора целувка.Тя отново се опита да се огдръпне ,но Майк не й позволи.

  Целувките му ставахе все по-страстни и Сюзан не издържаше.Вълнението я беше завладяло.Чувстваше се объркана и притеснена,но усети че го желая.Разбра,че винаги е искала това,но е нямала смелостта да го признае.

   Майк не спираше да я целува и те най-накрая се отпусна и пое целувките му.Той се притисна към нея и я обгърна с ръце.Устните му се движеха бързо по лицето й.Тя беше готова и поемаше всяка негова нежност.

  Майк спусна ръце по бедрата й и започна да повдига дългата й пола.Ан се облегна на масата.Нямаше какво повече да премисля.Не можеше да се бори със себе си.Бе готова да му се отдаде.

  Майк не спираше.Едвам успяваше да разкопчее полата й.Ръцете му трепереха.Накрая я свали.Ан остана полугола пред него.

  Този път по-уверен в себе си ръзкопча ризата.Гърдите й се бяха повдигнали от възбуда.Зърната се свиха от студ и удоволствие.Майк прекара едната си ръка по голата й гръд като спря пръсти върхо меките,зачервени ориоли на гърдите й.

  Сюзан се отпусна назад на масата и разкопча сутиена си.Отмести го на страни и се изправи.Разкопча колана на панталона му.Майк я хвана с ръце и отново я сложи да легне на масата.Започна да я целува.Не пропускаше и частица от тялото й.Слизаше  нежно пто шията до гърдите й и отново се връщаше да потопи устни в нейните.Не спираше да я гали нежно с пръсти.

  Разтвори краката й и започна да целува вътрешната част на бедрата й.Ан повдигаше леко тялото си и отново се отпускаше на масата.Кожата й беше изтръпнала от допиря на пръстите.Сякаш не я галеше човешка ръка.Всичко й изглеждаше толкова силно.Усещането беше неописуемо.

  Майк повдигна тялото й и започна да сваля бикините й.Спускаше ги плавно по кожата и като ги следваше с език.Хвърли ги настрани и отново насочи погледа си върху женското голо тяло.Отвори краката й и прекара ръка между тях.Сюзан отново повдигна тялото си и се приви в кръста.Изстена съвсем тихо и отново се отпусна.

   Кафеварката засвири и привлече вниманието и на двамата.Майк изплашено се отдръпна и като подгонен се втурна на вън.Не се обърна.Просто бягаше сякаш да се скрие от нещо.

   Сюзан лежеше гола на масата и трепереше.Кафеварката продължаваше да пее.Дъждън не спираше.Големи капки се удряха по перваза и оттекваха в ушите й.Сега всичко изглеждаше толкова силно и голямо.

   Тя лежа още няколко минути така,докато успее да излезе от това състояние.Взе дрехите и се качи в спалнята.Не забеляза,че вратат е отворена.Не вишдаше нищо.Пред погледа й все още беше Майк.Все още усещаше устните му.Кажата й настръхна щом си помисли за него.

  Започна да сгъва грижливо дрехите си,когато дочу стъпки.Не беше сигурна,че това е действителност.Точно в този момент не можеше да възприеме нещата нормално.Обърна се към вратата на стаята,за да се увери че няма никой и видя него.

  Той отново я сграбчи и се озоваха в леглото.Тази път остави ласките на страна и бързо се съблече.Не можеше да чака повече.

  Дъхът му беше очестен.Ръцете му трепереха още повече.Докосваше я бързо и нервно.Беше достигнал крайната си точна на превъзбудата.С едно рязко движение проникна в нея и за миг спря.Ан отново започна да извива тялото си.Не спираше да го целува.Ръцете й обхождаха непрекъснато тялото му,но не можеха да му се наситят.

  Майк продължи,но този път ритъмът беше умерен.Преценяваше всяко свое движение,всяко ново докосване.Ан стенеше тихо,трепереше.Ароматът му я възбуждаже още повече.Усещаше дъхът му по цялото си лице.

  Отново устните им се сляха и се задържаха така за дълго време.Движенията им ставаха все по бързи.Майк повдигаше ханша й и отново я слагаше да легне.Усилваше ритъма.Дишането ставаше по зачестено.За миг спираше и отново поемаше дълбоко въздух.

  Майк продължаваше да усилва темпото,докато накрая и двамата се отпуснати уморени.Малки капчици пот се стичаха по лицата им.Не спираха да се целуват.

-         Не можах да се оженя,защото винаги съм искал теб! – Майк тихо й прошепна в ухото и продължи да я целува.

  Заспаха вплетени един във друг.Вън продължаваше да въли.Аромата на макра земя бе все така силен,още по възбуждащ.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста диво и пленяващо, браво
Предложения
: ??:??