17.03.2015 г., 19:51

Ciao, bella

1.4K 0 10
2 мин за четене
Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната. 

На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...

Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е през 1586 година, приемам, че някъде през средата на животът си е измислил "Стела". Смятайте вие колко е стара тая "Стела"...

Моята Стела беше млада. На седемнадесет. Живееше в тоя Неапол и после се премести в Рим, понеже да не мислите, че Неапол се различава по стандарт от нашата провинция? Тя, милата, имаше много добър вкус. А той не се купува. А скъпите дрехи само подчертават дали го имаш, или не. Аз най-много обичах нейните крака. 

В главата ми свири Вивалди, в душата ми цитирам Буковски, а сърцето ми се бори с практичността на Макиавели. Ръцете ми пипат като Пикасо. Де да бях Пикасо! Всичката красота да я нарисувам на белия лист... ама не съм.
"Ама, аз не разбирам жените!"- жените трябва да ги обичаш, не да ги разбираш...

Вървиме с моята Звезда, сладолед ѝ купих. Който се оплаква, че жените "искали много пари" е идиот! С пари и баба знае. Пък и можеш да хванеш жена заради парите, но това не я прави твоя любов. Любовта не се купува, да, вярно е!  Яде, разбираш ли, сладоледчето и я гледам - като малко момиченце е. И къдриците ѝ аха да се топнат в сметаната, обаче не успяват. 

Вървиме, вървиме. И секс да не получа - дреме ми! Важното е, че ми е отделила от своето време. Пък времето на красивите жени ехе-е-е - дефицит. 

Вървим и аз я гледам, тя ме гледа също. Без да се церемоня - хванах я за ръката! И тя не се дръпна, толкова, харесва ѝ. После, на италиански, почнах да ѝ разказвам разни неща, а тя се прави, че ми вярва. 

Разказвам, разказвам...

Стигнахме до нейната къща и пуснах ръката ѝ. С нея тя отключи и се прибра. Де да имах и аз един ключ да вляза... в нея. Не по онзи начин. По още по-интимния - в сърцето ѝ. 

Стела, Стела... светят звездите, гледам ги и се сещам за тебе.

Чао, бела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чарли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно съм съгасна с Катя! А на теб, Чарли, ти пожелавам да не се вмъкваш в ничии рамки и докрай да бъдеш себе си!
  • Да, наистина това не е разказ. Това е изповед за една недостижима любов и на мен ми харесва. Лир.герой се опитва да е циничен, но не успява, защото си е романтик по душа, а и тук има чувства. Опитва се да е шаблонен, но всъщност любовта го кара да приема и разбира шаблоните.
    Чарли, харесвам твоята искреност в творбите ти, но бъди по-внимателен с дамите тук. Защитавай творбите си, обичай ги и се стреми към красота.
  • Понеже с колежката ти, с която разбира се много си допадате обещавате, че ще минавате редовно тук, тоест нямате намерение да не ме занимавате повече, ще ти копирам коментара ми, който ѝ написах, поне тя милата вече се е изповръщала и под последния ми разказ:

    "А аз се надявах, че си минала еднократно, но явно кризата на средната възраст те тресе здравата, та ще се връщаш ли връщаш и ще повръщаш и злобееш под всяка моя публикация. Това твойто си е диагноза. Самия начин, по който коментираш, махленския ти тон, идеята, че трябва да ми вадиш изреченията и да правиш сбит анализ и интерпретацийки посочва що' за инвалид си. Помолих те веднъж, ще го направя и сега просто да не се занимаваш с мен и да си четеш това, което ти харесва, така правят нормалните хора - като не им харесва нещо, гледат, четат, слушат, това което им харесва и толкова. Въпреки че такива като теб обичат да досаждат, да пият от енергията на хората и ни най-малко не им е неудобно от това да се връщат ли връщат - като бълхите сте. А ти специално ми напомняш на хлебарка, която щъка като ненормална и дори да я убиеш тя, като за последно, ще разплиска гнусната си слуз навсякъде."
  • Предходния Ви коментар /изтрит?!/ беше по-подходящ за това което ми се щеше да Ви отговоря. И то определено щеше да бъде във вашия стил на булеварден изказ. Що иде реч дали разбирам от изкуството което е творил Пикасо или по-точно "Кубизма"- нямам претенции за разбиране. Имам право да харесам или не.Както и написаното от Вас в тази "творба". Излишна кореспонденция. Лека вечер!
  • НЯма как да се съглася, но толкова и разбираш явно от изкуството му. Първо вземи предвид стилът, в който е творил и второ - ти най-вероятно си виждала именно типичните за този му стил картини на жени. Но е нарисувал доста от любовниците си, така че по темата е достатъчно богат също. Веднага се сещам за " Woman with Loaves Spring Summer ". Да, красива е! И още нещо - да имаш неговия ТАЛАНТ и ръка е нещо съвсем отделно, никой не би те задължил да рисуваш Кубизъм. И това, за което говори Анархид е нещо съвсем различно от това да споменеш поименно един от великите творци, които са те вдъхновили. Другарки от "Отечествен фронт", не забравяйте, че Пикасо е бил комунист, мисля че "може" да го споменаваме, докато пишем. Отпуснете се малко.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...