Цвете в окото - разказ
От една седмица в окото ми се настани цвете. Необичайно е, трябва да свикна с промяната. Когато се погледна в огледалото, не го забелязвам. Но когато притворя другото око, цветето започва да ми се усмихва.
Понякога е синя фрезия, каквато подарих на жена си при първата ни среща, да бъде в тон с цвета на очите ù и да е нежна като тялото ù. С годините и двамата се променихме, сега аз приличам на цъфнал бодил или на голямо глухарче, всеки момент готово да разпръсне белотата си настрани. А тя - на синя разпукнала и натежала роза.
Но когато ù купувам цвете, винаги избирам фрезия, така ми се иска онова чувство от преди години да е винаги около мен.
Цветето в окото ми се преобразява. Друг път е розов шипков храст, напомня ми за детските години на дъщеря ми. Крехка, но с израстващи остри бодли, за да се предпази от опасностите на живота. Защото мама и татко все по-рядко ще са с нея и отсега нататък трябва да разчита само на себе си.
Случва се цветето бързо да преминава от синя дъхава мащерка, през жълт, игрив под ласките на вятъра кантарион, до кадифено мек като памук еделвайс. Това се получава, когато си мисля за планината, за високите ù зелени или снежни рамене, върху които понякога съм се изкачвал. Тогава се усещам едновременно толкова малък, но пък и силен, защото съм поел от енергията ù, която ме крепи дълго време след като се спусна отново в равнината.
А когато цветето премине от син синчец към червена роза, си мисля за баща ми с неговия ясен до последно поглед. И за застиналата кръв на един рано отишъл си от нас добър и скъп приятел.
Понякога виждам цвят, който не познавам, но ухае неповторимо. И знам, че е смокинов цвят, не може да е друг. Защото от него се раждат любимите ми смокини, носещи вкуса на лятото. Които ми напомнят за едно момиче, с което може би сме плували в морето или сме се катерили по планините, има ли значение. Но което с белотата си сякаш иска да направи настъпващата ми зима по-спокойна и приемлива.
Така че ако не ви разпозная, когато ви срещна, това е не защото съм ви забравил.
А защото имам мойто си цвете в окото.
20.03.2010 Любомир Николов
© Любомир Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво е , бодро е .... но на мен ми навя тъга... тъга, за нещо отминало, което няма да се върне...
-
Марина, благодаря за красивия коментар!
-
Прекрасно, зашеметяваща, енергична образност!!!
-
( Галина ), съгласен съм с теб, поздрави!
( Силвия ), и аз те поздравявам, хареса ми коментара ти! -
Не бих казала оптимистично. Оптимизмът е наситен с очакване и поредната битка за осъществяване на мечти и надежди. Усетих като носталгично. Точно онази, приета, спокойна и уютна носталгия, която ни изпълва с хармония. Красиво е!
Поздрав! -
Красива метафора на най-свидните неща в живота ни!
-
(Сашко), твоето "браво" означава много. Когато е казано от млад човек, ме радва най-силно.
(Валентина), Честита пролет и на теб! Твоят коментар ме усмихна, както винаги! -
Честита пролет, Любо, неотразим си както винаги!
-
Харесва ми, наистина е оригинално, да не говорим оптимистично. И двете са доста голяма рядкост в тези среди (включая и в моята проза).
Отлично написано, като метод, иначе. Логически свързано, няма ненадейни скоци ("Чакай, сега, какво стана тука, къде се оказахме?" -- няма такова).
Кратко и наситено. Моето браво може и да не означава много, но все пак си е мое, и все пак е браво.
Продължавай да пишеш. -
Пролетно благодаря, Странник, да си пиеш бирата с настроение поне до края на лятото, това ти желая!
-
Ивон, Маргарита, честита пролет !
-
Прекрасно...
-
Търново, чудесно! Благодаря ти аз, Нина!
-
Красиво е. Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тук написаното беше провокирано от едни паяжини в окото ми, заради които трябва да стоя далеч от компютъра.
Но не се сдържах и го написах.