ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна главата си назад и дългата ù руса коса докосна земята. Разтвори ръцете си встрани, а тялото и се изпъна като дъга. Танцуващите пламъци се отразяваха по голото ù тяло. Учестеното ù дишане се изравни с ритъма на босите сестренски крака. Затвори очи и затанцува с движенията на пламъците. Извиваше тялото си. Русите ù коси докосваха върховете на огнените пръсти, а после искрящи се разпиляваха по раменете ù. Босите ù нозе описваха кръгове, а тревата под тях сякаш изгаряше с зелена светлина.
Някаква светла сянка се отдели от огъня и нежно обгърна Ангелина. Шептеше името ù, развяваше косите ù, галеше тялото ù. После проникна в нея.
Ритъмът спря, огнените пламъци застинали осветяваха неподвижните тела ...