Представете си, че когато се родите, със вас на бял свят се появява и едно бяло платно! Чисто и неопетнено като вас. Със всяка ваша нова крачка, върху него се появява нова точка, нов цвят... нова история! 

    Един ден нещо се случва, нещо, което не е било преди. Ново чувство, красиво и неповторимо и върху вашето платно се появява най-яркият и красив от всички цветове до сега. Вие сте щастливи, намерили сте някого, с когото да споделяте това щастие. Но един ден цветът започва да избледнява, да не е толкова красив, да не ви радва толкова и не след дълго идва краят на щастието. Вашето платно е придобило призрачно мрачен оттенък. Щастието си е отишло, виновникът за него също и се чувствате празни, все едно цялата цветна гама е избеляла, всичко е черно-бяло и безразлично! Тогава си мислите, че никога повече няма да видите красотата на цветята и слънцето, златистия пясък и синьото море. Усещате, че забравяте, че споменът за красивите цветове избелява също толкова бързо, колкото самите тях, но вашето платно вече не е толкова мрачно, времето е отмило болезнените линии на графита! Точно тогава обаче срещате нов цвят, странен, различен и неописуем, по-красив от предишния, по-вълнуващ и интересен и вашето платно отново придобива веселото си излъчване, дъгата се е завърнала във вас със цялата си мощ и величие, платното вече не е черно-бяло, а изпълнено с живот и цвят.

    И така нещата се повтарят отново и отново, избелява и се оцветява, нови цветове, нови трепети, различни художници...

Макар краят на всяка връзка да дава началото на нов черно-бял период, той дава началото и на нов цвят. Длъжни сме да изживеем всеки цвят на дъгата, за да намерим точно този, с който искаме да не избледнеем...