Tangerine (Хел)
136 1658
14.03.2022 г., 9:24 ч.  

"Да бъдеш или да не бъдеш"-размисли пред чушкопека 

  Проза » Разкази
693 4 17
1 мин за четене

        Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото. 

Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото нямам спомен да съм чела друга онова лято, а още по-малко си спомням останалите книги от списъка. Но Хамлет ме заинтригува, защото крилатото "да бъдеш или да не бъдеш" си звучи любопитно, а и все пак все за нещо трябваше да се хвана.

Не можеше да има по-подходящо време и място за четене на подобен екзистенциален труд от сабахлем пред чушкопека, някакси постоянният динамичен и накъсан диалог се уравновесяваше от монотонното цвърчене на чушките, жуженето на пчелите, пеенето на птичките и бълбукането на вадата. Това спокойствие и идиличност на картината несъмнено помагаше да вникна в затъмненото съзнание на героя. Но разплитането същността на екзистенцията се оказа твърде претенциозно пред перспективата за прекрасната чушчена манджа на баба ми. Затова този шекспиров труд не успя да разклати из основи житейските ми нагласи. Не беше нищо друго освен развлекателно четиво, запълващо времето между изпичането на всяка чушка (значително по-добро от броенето на мухи). Забавни бяха натруфените и напудрени фрази. Мисълта само едва ги докосваше и подскачаше пружиниращо с лекота като пчеличка от цвят на цвят. Ароматът на парфюмираните изрази я привличаше. Не толкова съдържанието. Защото то оставаше дълбоко скрито за подсъзнанието, което затънало безгрижно в реалността крещеше колкото му глас държи "Да бъдеш! Да бъдеш!" И нищо друго не стигаше до слуховите ми органи освен жуженето на вътрешния ми глас, неспособен по никакъв начин да се повлияе от мрачните мисли на принца, седящ в мрачните си покои някъде далеч в една много мрачна, студена и далечна страна. 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, абсолютно си права и всеки уважаващ себе си българин трябва да притежава поне един чушкопек. Иначе не е никакъв българин. Благодаря ти за посещението и отзива
  • Наскоро излезе една класация и в нея за символ на прогреса беше обявен чушкопекът. Той си е национална идентичност и символ на българското. Така че спокойно може да съперничи на Хамлет. 🙂 Хареса ми как забавно си го описала!
  • Да бъдеш или да не бъдеш изкушен, прелъстен, нахранен, преситен и изоставен от лютеницата в почти изпразнения от лютенични страсти казан. Това е въпросът всъщност.
    Благодаря за посещението и лютеничното настроение, Ина Калина!
  • Бъркам си лютеницата и що да видя – от нея излиза сресан на път, без очила, но с обноски, с лъх на препечен патладжан: „Имате ли нужда от буркани?“. Викам- не. Ами, казва, в какво ще си затваряте лютеницата. А аз – няма да остане за консерви. Как така, няма? Защо така песимистично?! Бъркайте с оптимизъм и ще остане. А той седнал върху лютеницата и нагъва! И изтърсих: „ Да ви чупна и хлебец, а? Без хляб ще я изядете половината, а с хляб – може и повече да ви се услади." И рязко засилих драматизма: “Я да ми се разкараш от лютеницата! Сресал си пътя, чучнал се и гълта наготово!“. „Моля ви се, аз съм Духа на лютеницата и тук си живея.“ Облизва се и примлясква. А, такааа – сега я втасахме. И го плесках с бъркалката по тумбака. Обогати се увехналия тапет, но Духът се изпари като дим от чушкопек. А Хамлет се зареди на масата и подхвърли философски: „Давай тая лютеница да видя – ще я бъде или не!“ докара ми размисли
  • Добре си съчетал полезното с приятното, Стойчо На мен от летните приключения не ми оставаше време да обсъждам и да се замислям над книгите. Освен през времето между чушките
  • Когато "Хамлет" беше задължително четиво в гимназията по наше време, все гледах да го обсъждам в парка с някоя съученичка.И така стигнах до гимназиалната си любов!
    И още я бива!😍
  • Така е, Таня философията на живота е в чушките. Благодаря за посещението
    Благодаря и на теб за отзива, Румяна
    Петър като цяло се казва, че думата omelette идва от френски, като първоначално е alemette, което пък идва от lemelle, което означава тънко острие и ще рече, че омлета е тънък като острие. Което пък от своя страна идва от латинското lamella, което е умалително от lamina, което означава тънък пласт.
    Жабок, Крал Пир не съм го чела, но ще трябва да го направя, звучи вкусно
  • Самовила, аз сабахлем четох "Крал Лир" и ми звучеше, като "Крал Пир", но при тия цени на чушките предпочетох да си опека филийки. И то не е лошо, като аромат и та фърля в кралски размисли, за бъдещето на нацията и зърнената реколта.
  • Самовилаа, прочетох го,.. ама дано съм разбрал, имам само музикална филология, но го адаптирах кулинарно...
  • Какви мрачни мисли, омирисва се целия квартал! Вкус и аромат!
  • Когато печеш вкусни чушки не е възможно да те налегнат мрачни и философски мисли за живота. Най-лошото, което може да ти се случи е да огладнееш и да изядеш повечето чушки. 🤣
  • Христо, и мен селските и природни аромати най-много ме привличат, независимо дали са от накладен за варене на зимнина огън, прясно окосено сено, печени зеленчуци в жарта, варена царевица, а също и клечка кибрит А относно съвета за пестене на енергия - о, това го знам и си го прилагам (и в града също имам чушкопек - голям съм му фен) ! Сега е още по-актуално
  • Няколко аромата са се запечатали много силно в ума ми и винаги като ги усетя отново ми става едно такова приятно и ми навяват хубави спомени в досегашния ми живот (баси, това прозвуча сякаш съм на около 100-120 години :D , минимум!). Аромата на цъфтяща през юни липа, аромата на печен (без значение в чушкопек или на котлон) пипер и (по няк'ва странна причина ) миризмата на запалена клечка кибрит...
    Иначе, относно печените чушки- един съвет от опитен (и явно-доста скръндзав ) чушкопеко-оператор. Значи, когато накрая останат няколко чушки, чушкопекът се изключва и така, на остатъчната топлина, могат да бъдат изпечени поне още 1-2 (а при по-голямо желание- и 3-4) чушки :D ...
  • О, Война и мир е голяма лъжица. А Хамлет като се замисля пък ми прилича на омлет с шунка
    Ето откъде е произхода на думата:
    https://mashedradish.com/2017/04/17/etymology-of-the-day-omelette/
    Благодаря за прочита и отзива, Петър!
    Така е, Младен! А лятото може би е най-подходящото за четене на подобни философии, само да не се прекалява Благодаря за прочита, радвам се, че ти е харесало!
  • Неведоми са пътищата, по които Хамлет стига до нас, но поне "Да бъдеш...или"
    трябва да остане и след чушкопека! Много ми хареса, Самовила!
  • Охоо, и на мен ми хареса,...не само печените чушки.а споменът който ми навя за лятният прочит на книги.И още минавам на пръсти покрай домашната библиотека и с полувин око гледам към ВОЙНА И МИР,... а крилатата фраза пред черепа едва ли някой я забравя.
  • Ако Хамлет можеше да опита от чушчената манджа на баба ми друга песен щеше да пее
    Радвам се, че ти е харесало, Пепи
Предложения
: ??:??