14 мар. 2022 г., 09:24  

"Да бъдеш или да не бъдеш"-размисли пред чушкопека

1K 4 17
1 мин за четене

        Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото. 

Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото нямам спомен да съм чела друга онова лято, а още по-малко си спомням останалите книги от списъка. Но Хамлет ме заинтригува, защото крилатото "да бъдеш или да не бъдеш" си звучи любопитно, а и все пак все за нещо трябваше да се хвана.

Не можеше да има по-подходящо време и място за четене на подобен екзистенциален труд от сабахлем пред чушкопека, някакси постоянният динамичен и накъсан диалог се уравновесяваше от монотонното цвърчене на чушките, жуженето на пчелите, пеенето на птичките и бълбукането на вадата. Това спокойствие и идиличност на картината несъмнено помагаше да вникна в затъмненото съзнание на героя. Но разплитането същността на екзистенцията се оказа твърде претенциозно пред перспективата за прекрасната чушчена манджа на баба ми. Затова този шекспиров труд не успя да разклати из основи житейските ми нагласи. Не беше нищо друго освен развлекателно четиво, запълващо времето между изпичането на всяка чушка (значително по-добро от броенето на мухи). Забавни бяха натруфените и напудрени фрази. Мисълта само едва ги докосваше и подскачаше пружиниращо с лекота като пчеличка от цвят на цвят. Ароматът на парфюмираните изрази я привличаше. Не толкова съдържанието. Защото то оставаше дълбоко скрито за подсъзнанието, което затънало безгрижно в реалността крещеше колкото му глас държи "Да бъдеш! Да бъдеш!" И нищо друго не стигаше до слуховите ми органи освен жуженето на вътрешния ми глас, неспособен по никакъв начин да се повлияе от мрачните мисли на принца, седящ в мрачните си покои някъде далеч в една много мрачна, студена и далечна страна. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РоузМадърColdRevenge Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, абсолютно си права и всеки уважаващ себе си българин трябва да притежава поне един чушкопек. Иначе не е никакъв българин. Благодаря ти за посещението и отзива
  • Наскоро излезе една класация и в нея за символ на прогреса беше обявен чушкопекът. Той си е национална идентичност и символ на българското. Така че спокойно може да съперничи на Хамлет. 🙂 Хареса ми как забавно си го описала!
  • Да бъдеш или да не бъдеш изкушен, прелъстен, нахранен, преситен и изоставен от лютеницата в почти изпразнения от лютенични страсти казан. Това е въпросът всъщност.
    Благодаря за посещението и лютеничното настроение, Ина Калина!
  • Бъркам си лютеницата и що да видя – от нея излиза сресан на път, без очила, но с обноски, с лъх на препечен патладжан: „Имате ли нужда от буркани?“. Викам- не. Ами, казва, в какво ще си затваряте лютеницата. А аз – няма да остане за консерви. Как така, няма? Защо така песимистично?! Бъркайте с оптимизъм и ще остане. А той седнал върху лютеницата и нагъва! И изтърсих: „ Да ви чупна и хлебец, а? Без хляб ще я изядете половината, а с хляб – може и повече да ви се услади." И рязко засилих драматизма: “Я да ми се разкараш от лютеницата! Сресал си пътя, чучнал се и гълта наготово!“. „Моля ви се, аз съм Духа на лютеницата и тук си живея.“ Облизва се и примлясква. А, такааа – сега я втасахме. И го плесках с бъркалката по тумбака. Обогати се увехналия тапет, но Духът се изпари като дим от чушкопек. А Хамлет се зареди на масата и подхвърли философски: „Давай тая лютеница да видя – ще я бъде или не!“ докара ми размисли
  • Добре си съчетал полезното с приятното, Стойчо На мен от летните приключения не ми оставаше време да обсъждам и да се замислям над книгите. Освен през времето между чушките

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...