21.06.2010 г., 13:16

Да ме убият трябва, за да те оставя

1.1K 0 0
3 мин за четене

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш.
Всеки ден е толкова нереален и красив, обещах си, че трябва да бъдеш щастлив.
Гледаш ме дълго в очите, понякога дълго мълчим. В себе си знаем, че крием сълзите дълбоко, там вляво живеят мечтите. Хиляди пъти съм казвала и пак ще повторя - за тебе на всичко съм готова и всичко ще сторя.
Понякога животът ни поднася изненади, ставаме част от много скандали.
Понякога търси всичко да ти отнеме, щастието за малко да си заеме.
Казвал си ми, че животът е гаден. Да - Животът е труден и странен.
Казвал си ми, че дните са превзети от тъга, моите също - аз потъвам в самота.
Но си тук до мене - хващаш моята ръка, ти си най-голямото щастие и най-голямата болка на света. Преди била съм и с други - Да, но при тебе е различно. Чувството е някак непознато, но красиво и епично. Стоим така двамата дълги часове под прекрасното синьо небе.  Рамо до рамо, сърце до сърце, жадувайки само да сме един до друг, хванати за ръце. Опираш главата си на моето рамо, оглеждаш се в моите очи. Някъде там, някъде двама сме само заедно в нашите изрисувани мечти.
Нощем мисля си за тебе и така заспивам, понякога от мъка вечер се напивам.
Знам - твоя е всяка моя мисъл. Да съм другата? - и в това намирам смисъл.
Твоите думи към мене, всеки малък жест - те са причината сега да пиша на този лист. С малко радост, с малко болка, с малко тъга, когато отново ме прегръща тази самота. Не бях искала да заставам между двама души, но когато в тях няма обич, какво трябва да се случи? Всеки миг с теб е безценен, всяка твоя прегръдка е толкова нежна. Затова за мене си толкова ценен, в твоето и в моето сърце се таи една надежда.

Често казвам ти, че трябва да се борим, но когато нямаме сили, как да го сторим?
Винаги ми казваш, че си до мене. Да, знам, но сърцето ми стене. 
Често ми казваш, че мислиш за мене. Да, знам - всеки миг аз също си мисля за тебе.
Ти знаеш, нали, че винаги ще те подкрепям - твоята мъка, твоята болка - с теб ще споделям. Дори втора - сега аз те карам да се усмихваш, със същото и на мен ми откликваш. До теб ще остана, до тебе ще бъда, та каквото ще да става.
Да ме убият трябва, за да те оставя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...