15.12.2014 г., 10:25

Да ми дадеш нещо

1.3K 0 3
2 мин за четене

ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО

 

            Гледам го, как сладко си смучи пред кафенето цигарата и ми текат лигите, щото има три дена до пенсията, пък в джоба ми сал 5 лева.

            Не ми е баш авер Вальо Главния, но срам-не срам се изтопорчих насреща му и примецах:

- Градски, що не почерпиш една, че ги привърших?

- Може бе, Даскале, може, ама нещо трябва да ми дадеш – намигна оня и се опита да изимитира жеста на Митьо Семето, ама не можа да го докара.

            - Какво да ти дам, драги, нали ма знаеш, че съм фукара – гледам да мина метър аз, а оня си държи на неговото, че чак ми дойде наум притчата за Иисус и самарянката.

            Скъсах си едно копче от якето, даде ме той цигарката, засмуках я жадно, а Главният току се хили като рапон насреща ми:

- Слушай сега тоз иширет! Ти може и да не знаеш, но едно време бях главен счетоводител на физкултурно дружество „Червеният септември”. Развивахме там футбол, волейбол и тенис на маса. Във футбола и волейбола бяхме гола вода, ама изскочи едно момиче в тениса, бре-е-е чак в националната листа влезе. Ама като тръгна по индивидуални и отборни турнири, и я закъса с училището, пък 12-ти клас беше.

            Като няма друг разтропан, мене прати шефа да говоря с даскалите. Оправих се аз с всички, но ми се опря един пенсиониран подполковник – по ВТО (Военно-техническо обучение) преподаваше.

            Кандърдисах го аз да я изпита като за последно, а оня й дал да говори за оборудване на скривалището. Почнало нашето момиче да обяснява, че там трябва да има маси, столове и легла, ама той въртял недоволно глава и все за прибори я питал, за тези бе – за измерване на радиоактивното и химическото заразяване. Че като взело да изброява девойчето: „вилици, лъжици, черпаци, гевгири, рендета....” и я изгонил, даже с дозиметричния кръг замерял подире й. 

            Иди при мене и реве. Вдигам се аз пак при него, метани му правя, кандърдисвам го и най-сетне склони, ама дума: „трябва нещо да ми дадеш”.

            „Тъй кажи бе човек, какво искаш”, светнах аз, а оня „сега не знам, ама като се сетя ще ти кажа”.

            Мина се от тогаз бая време, девойчето ВИФ завърши и шампион на страната стана, мене ме начетоха и изгониха от дружеството, и един ден както си вървя, чувам отдире си, „ей-й-й, счетоводителя”.

Обръщам се - подполковника. Едвам го познах, а той: „сетих се бе човек, сетих се – анцуг искам, от тези, с надпис на дружеството”.

„Сетила се Мара, да се побара” – ми аз отколе не бях вече главен счетоводител.

            Тук Главният си запали нова цигара и като бързо си прибра кутията, размаха показалец и ми рече:

            - Сега разбра ли ма? Искам си аз нещото предварително, щото после, „иди, че го гони”!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...