idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
63 985
30.05.2010 г., 13:43 ч.

Да обесиш родословното дърво 

  Проза
2397 1 27
2 мин за четене

Дядо имал болна душа. Само баба разбирала какво го пристяга и чупи отвътре. Всяка вечер дядо присядал до нашата къща и гледал към хълма. Дядо и болната му душа гледали и плачели. Само баба знаела това. Тя го изчаквала хубаво да се изплаче, после присядала до него и го прегръщала. Прегръщала дядо и болната му душа и им редяла думи, които само те разбирали. А когато хълмът се скриел в мрака, дядо подавал на баба снимката, която винаги носел у себе си, а тя го хващала за ръка и го водела вкъщи. Баба приспивала дядо и болната му душа и оставяла снимката пак в ръцете на дядо.
Денем дядо рисувал с клечка в пръстта дървета. Рисувал дървета и на всеки клон давал име. Дядо рисувал родословни дървета. До тях рисувал Дунава, прииждал реката до клона на баща си и бесел родословното дърво. Винаги бесел всички дървета, които рисувал. Баба знаела, че дядо рисувал, а болната му душа прииждала Дунава и бесела дърветата. Само баба разбирала, разбирала и триела рисунките на дядо, докато го прегръщала. За другите баба прегръщала селския луд, но тя знаела, че прегръща болната душа на дядо и я лекува. Те двамата знаели.
Понякога слънцето се спирало на хълма и тогава баба прегръщала дядо по-силно. На снимката, която дядо винаги носел у себе си, слънцето блестяло от този хълм и огрявало малката фабрика, която бащата на дядо сам построил. После бащата на дядо бил отведен към Дунава, а малката фабрика се превърнала в само няколко греди, които я очертавали, когато слънцето се спирало на хълма. В душата на дядо имало и гняв, и срам. Дядо се срамувал пред децата си, че никога не защитил своя баща и малката фабрика и неговата болна душа го пристягала и чупела отвътре. Пристягала и чупела, а баба скрепявала с прегръдка и думи, които само те разбирали.
Една сутрин дядо режел и заглаждал дърво. Мерел, режел и пак заглаждал дървото. Баба го гледала и виждала онзи силен мъж със здрава душа, когото срещнала някога във фабриката. Гледала го и разбирала, че дядо вече е счупен отвътре. Не отишла до него. Не го прегърнала. Не му казала онези думи, с които успявала да го прибере вкъщи. Оставила го да довърши и за първи път легнала сама. Баба лежала и чувала триона на дядо като ехо и знаела, че това ще е единствената нощ, в която ще лежи сама.
На другия ден баба повикала помощ, да свалят дядо от гредите на хълма. Дала онази снимка, която едновремено скрепяла и изяждала болната душа на дядо и помолила да я сложат в ковчега, който той сам е мерел, режел и заглаждал през нощта. Баба никога не отишла да види ковчега. Знаела, че дядо е направил достатъчно място за всички - за него, за болната му душа и за нея, която разбирала.

Казват, че понякога болната душа на дядо обикаля нощем и прорязва като трион тишината на селото. Стърже и стене, а после идва вятър, който загръща болната душа на дядо и заедно се стихват под гредите на хълма в селото. След такава нощ сутрин Дунава е придошъл, а татко започва да рисува дървета в пръстта.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Завладяващ разказ!!!
    Адмирации за моженето, idemidoidemi!
  • благодаря ти
  • Настроението е завладяващо, силно и пробуждащо. Харесва ми много.
  • Хубаво е ..
  • Добра стига, любима!

  • разбира се

    но само в моята компания ;Рр
  • «За другите баба прегръщала селския луд, но тя знаела, че прегръща болната душа на дядо и я лекува. Те двамата знаели.»
    Две изречения, а колко много си казала.
    «Понякога слънцето се спирало на хълма и тогава баба прегръщала дядо по-силно. На снимката, която дядо винаги носел у себе си, слънцето блестяло от този хълм и огрявало малката фабрика, която бащата на дядо сам построил.»
    Цял един човешки живот...само в една снимка!
    «Една сутрин дядо режел и заглаждал дърво. Мерел, режел и пак заглаждал дървото. Баба го гледала и виждала онзи силен мъж със здрава душа, когото срещнала някога във фабриката.»
    Това е, което другите не виждат, защото не знаят...
    «достатъчно място за всички - за него, за болната му душа и за нея, която разбирала.»
    Която разбирала!!! Как имаме нужда от това, някой, поне един човек да ни разбира. И да е до нас не само в добро.
    «Казват, че понякога
    След такава нощ сутрин Дунава е придошъл»
    Силно, замислящо!!! Благодаря ти, Иди!!!
  • Тук съм.
  • чудя се - като го написа дали извънземното се почувства добре или не му стигна и остана неудовлетворено?


    ***
    Краси, мило е. И това на стената ти и ... реакцията ти. Благодаря.
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми): 1-06-2010г. 17:22
    Не. Зная накъде биеш, но това не означава, че вече се изразяваш ясно и не се задушаваш от думи."

    Говори ясно, този който мисли ясно!
  • Много силно... Трудно за коментиране!
  • Не. Зная накъде биеш, но това не означава, че вече се изразяваш ясно и не се задушаваш от думи...

  • Всъщност, въпросът ми беше само за : " бесел родословното дърво"!

    Явно, става дума за преход и промяна на стил и начин на изход:текста до цитираната фраза има "предметно -действена" яснота ,за това какво се случва. После се появява тази фраза, която има съвсем друг обем и съдържание, и метафоричност в друг план. Ефектът е интересен и има своето място, но се чудя дали не съдържа известна формална некоректност спрямо читателя, т.е. уважаемата авторка е избрала известно насилие, състоящо се в недостатъчна яснота и съответност на изказа, за да осъществи своето дело в произведението, което(дело) освен удоволетворението (нейното - на авторката) от катарзисен тип, би и донесло(?) и такова (удоволетворение) от причинения на читателя условен когнитивен "дистрес", по време на който дистрес, той (читателя) ще бъде въведен по лесно в света и под "властта" на авторката !

    Е, тука вече съм сигурен, че идемидойдеми (а и който и да е друг - особено Канибал) не е разбрала нищо!... Ами да - като пиша такива странни и тъпи(?) коментари!


  • и падна листо.

  • взех си годо
    вече знам
  • !!!
    Прочетох и оцених.Но думи за коментар ми е трудно да намеря!
    Поздрав!
  • мълча...
  • Все пак, какво означава това:
    "До тях рисувал Дунава, прииждал реката до клона на баща си и бесел родословното дърво."

    емотикон "озадачаване"
  • Обичам ти думите.
  • ... !
    Невероятна си... Поклон!
  • Благодаря и тук.

    Да, Андрина ... "и още нещо" ....

  • Не е била болна неговата душа... тя е била здравата... болни са всички други, които са изоставил съвестта си в някой прашасял ъгъл...
    Много е хубаво!
  • Казват, че понякога болната душа на дядо обикаля нощем селото и прорязва като трион тишината на селото...

    Колко много други като него обикалят ли, обикалят!
  • Много хубав разказ. Благодаря за възможността да се докосна до него.
  • Не върви да оставя усмивка, за да отбележа, че съм минала от тук.
    Прочетох... и още нещо... (без думи).
  • Идеми...
    Дойдеми да ти река,че
    тук Дунава е прелял и за болните И за здравите души.
    Нали съм ти разказвала,че в къщи пазя една гредичка от онези...дядовите ти
    Абе точно сега искам да те прегърна
  • прочетох...
Предложения
: ??:??