Не ги обичам тия мрачни утрини, особено като отивам на работа. Спирам на паркинга и пред мен е поток от мрачни хора. Майки влачещи пищящи деца, старци подредени, като корморани по стълбището да дискутират проблеми за демонтирането Великия Паметник и на всичко отгоре върху витрината на аптеката е лепната табела "Ревизия". Единствено Гинчето ми създава някаква радост, защото пак е отворила походното легло и по него са подредени маски на дядо Коледа и баба Яга. Тия на бабичката сигурно са и останали от Хелуин.

Качвам се на втория етаж и краката ми се подкосяват, получавам тремор, имам напъни за повръщане и симптоматика на тежка предколаптична криза. Коридорът е претъпкан от кашлящи и мърморещи пациенти. Проправяйки си път с лакти отварям кабинета и  извиквам с пълна сила.

- В кабинета се влиза само с маски! Които нямат, да си вземат от аптеката, иначе няма да ги прегледам. Нареждането е от РЗИ и глобите им са от 1000 нагоре.

Понася се ропот и цялата група се изнизва. Не са минали и две минути и по вратата се думка.

Отварям и насреща са пак същите хора, като за говорител са излъчили един чичка с шкембе стърчащо половин метър напред.

- Докторе, ша на извиняваш, ама аптеката не работи.

- Добре, аз какво да направя, като има заповед да сте с маски. Потърсете от другаде.

Отново мърморене и групата се изнася.

Вече минават двайсет минути и никой не тропа. Решавам да видя, какво е станало и отварям вратата... 

Неее, това и в най-кошмарните си сънища не съм сънувал.

На пейките са подредени един до друг дядо Коледа и баба Яга. Нещо, като във филма "Опасен чар"- "милиционер, роднина, милиционер, роднина...". Изпъшквам и казвам:

- Нека влезе Дядо Коледа.

Получава се бой и въргал, но победител е един твърде голям Дядо Коледа, който влиза след мен.

Сядам на компютъра и го питам:

- Трите имена, за да ви запиша.

- Николай.

- Трите, не малкото име.

- Добреее, Свети Николай, дядо Коледа.

- А бе, човек! Ти подиграваш ли ми се?

- Не.

Обръщам се и наистина пред мен е дебелият старец от рекламата на "Кока-Кола". И двамата се умълчахме. Накрая изтърсвам:

- Какви оплаквания имате?

- Ох-ох-ох, не ми са изрежда всичко, но аз съм дошъл при теб да си кажеш желанията, какво искаш за Рождество, като подарък?

Е тоя път вече се уцепених... 

- Ми, аз не знам... На 5 години ми казаха, че те няма и от тогава не съм си пожелавал нищо от теб... Всъщност, знаеш ли, какво искам? Искааам да те прегледам.

- Хо-хо-хо, Докторе ти си изперкал на цяло. Ще ти подаря най-скъпият ми подарък.

- Какъв?

- Преспапие на Рождественското щастие.

- И какво ще стане после.

- Ще бъдеш отново на пет и всичко ще е сякаш си дете.

Бръкна в торбата и ми подаде стъклената топка. Погледнах в нея и вихрушката от снежинки ме завъртя и отнесе далеч, далеч, в ония времена от детството ми.

 Щастливи празници! Роди се Божият Син и чудесата са пред нас.