Огрия В Рая
Най-красивото нещо, което наподобяваше секс, което ми даваше еуфория, вдъхновяваше ме, и ме караше да мисля като артист, вкарваше в организма ми еуфория, въображение, страст, извисяваше ме в облаците и ме караше да се чувствам нарцистичен Бог с много праволинеен силен и в същото време хаотичен характер, силен характер. Да, Сексът беше класическата музика! Ръка за ръка, чиито действия се менят, към бавно, към бързо, плавно, строго… но пак естетично, точно тези две неща ми носеха естетика и накрая ако мелодията е създадена от гений, винаги завършва с оргазъм…бам, Мерсаж!
Беше Началото на новия сезон, 22 Септември, 6:30. Станах, погледнах се в огледалото, изкъпах се, излизах косата си, облякох една небесно синя риза, черни панталони. Разходих се в леговището ми, затворих вратите към стаите за секс. Те са няколко разбира се, зависи кой класик ще си пусна и как изглежда дамата до мен, предпочитам ги брюнетки или червенокоси, но ако са блондинки неминуемо си пускам Моцарт.
Никога не съм харесвал задоволяването, за мен това е неуважение към егото ми и разбира се принципите ми, погледа ми към нещата и артистичното ми чувство. Пуснах Вивалди, облегнах се на червеното ми ораторско крисло.
Телефонът позвъня.
-Да моля? – Отговорих аз, с женско високомерие.
-Здравей Сладур, видях номера ти на шкафчето онзи ден, явно попълваше някой документ, но вечерта беше страхотна ти мой извратеняко, хареса ми, това беше нещо ново за мен и ако желаеш, можем да опитаме отново.
- Нима си взела номера ми? Отговорих горделиво.- Можеш да дойдеш днес към 5, облечи си нещо бяло. Затворих рязко телефона.
Не приемам толкова лесно жени, а и никога не се е случвало да съм с една двукратно, но тази беше нахална и глупава. Предизвика интересът ми както и егото ми, подигра му се и трябваше да си я накажа както си заслужаваше. Вярно беше красива, и все още помня онези нейни сочни гърди и малки сърна, чиито език ближеше и смучеше. Но днес съм им приготвил нещо друго. Днес беше ден за разнообразие. Бялото, в което я накарах да се облече беше защото се беше любила като девственица. Може би и за това и хареса и любовта ми.
Посипах рози във ваната, бях енергичен и бърз, като неочакваните части на Моцарт. Изсипах лед във ваната с рози. Взех маркер и надписът „ Добре дошла Розелин отново“ беше написан на плочките с големи букви. Взех Виното, взех двете чаши за специални случаи, хапчетата за упояване и я дарих с красива смърт. Нямо нищо по-съвършено от агонията на красива жена. А аз съм нейния любим мъж полагащ грижи за нейната красота и завършеност. Сложих чисто червен цвят на студеното и неподвижно тяло и запазих моралността ми човещината ми. Умря с достойнство, пречистих я и сега е красива, най-красивата с която съм бил.
© Виктория Кикьова Всички права запазени