ДАФИНКА

Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три  незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директора на завод ‘Витоша” за доставените машини.  Сред приключване на срещата си тръгна доволен. Беше в добро настроение. Само мисълта за  бурните нощи, прекарани  с Пепа, му повдигаха настроението. Но го човъркаше една мисъл. И тази мисъл беше Таня. Не, че Пепа не му харесваше, напротив, тя беше прекрасна любовница и добър човек. Харесваше го и по всичко си личеше, че е щастлива с него. Излизаха често, разговаряха за изкуство, любеха се до насита.  Пепа винаги намираше с какво да го изненада в леглото, на полянката или в колата на любимия им паркинг при Драгалевския манастир. Но деколтето на Таня не можеше да се изтрие от паметта си. Тя  се обличаше по-предизвикателно, смело показваше прелестите си  и въобще беше по-светска. Пък и мъжкото му самочувствие щеше да спечели, ако успееше да я вкара в леглото си.

          Връщайки се от завода, зави по тясната уличка и след 200 метра се озова пред къщата на трите момичета. Пепа беше далече, другата вероятно беше на работа, ако имаше късмет, щеше да намери Таня сама. Паркира колата. Взе бутилка бяло вино, което от няколко дни се търкаляше в багажника на Пежото и се отзова пред вратата на жилището им. Както се очакваше, звънецът не работеше. Почука.

След секунди вратата се отвори и пред него застана дребно, русокосо момиче по къси панталонки и бяла фанелка. Усмихна се, когато го видя, и го покани да влезе.

-         Търся Пепа, вкъщи ли? – попита той малко смутен.

-         Влез, Кольо, знам кого търсиш, влез да поговорим на спокойствие.

Ник направо беше шокиран,  както от посрещането, така и от името, с което се беше обърнала към него. Много отдавна  никой не го наричаше така. За всички той беше Ники, а за по-интимните просто Ник.

Влезе, затвори вратата зад себе си, застана по средата на   стаята  и я наблюдаваше с интерес.

- Казвам се Дафинка и всички ме наричат така. Ти знаеш, че Пепа е в Орешака, защото в петък ти я закара и вероятно тази сутрин си се върнал. Не ме гледай така, в тази къща всичко се знае. Ние сме приятелки и нямаме тайни една от друга, всичко си казваме. Ти си дошъл за Таня, но нея я няяяяма. Както виждаш, цялата съм в пот,  един час правих упражнения „йога”, ти ме прекъсна. Ще вляза за пет минути да си взема един душ и тогава ще си поприказваме.

          Без да му даде възможност да отвори уста, Дафинка изчезна зад вратата, зад която вероятно беше банята. Ник стоеше сред  стаята, леко  заинтригуван от посрещането.

          Дафинка беше  дребно, добре сложено момиче. Може да се каже, че имаше идеална фигура. Косата ù беше с цвета на прясна слама, току-що изхвърлена от вършачката. Беше съвсем права и  дълга до кръста ù. Краката ù бяха прави, а бедрата ù покрити с нежна бяла кожа, бяха плътни и под тях прозираха мускули на  плувкиня т.е  заоблени  и с меки форми. Мократа фанелка подсказваше малки , но стегнати гърди. Навярно йогийските упражнения бяха спомогнали за формирането на това миниатюрно, но безупречно  женско тяло.

          След по-малко от пет минути Дафинка се появи облечена в хавлиен халат и кърпа, вързана на главата. Отиде пред огледалото, взе четка за коса и започна да реши косите си, които се разпиляха като житни класове. Извади от старомодния скрин бяла тениска и къси шорти, хвърли халата и бързичко се облече. Ник стоеше онемял пред нейната дързост и изваяното ù дупе. Тя беше с гръб към него и друго не видя. Всичките ù движения бяха спокойни и уверени, сякаш тя го е правила многократно пред него. Или въобще не забелязваше неговото присъствие.  Във всеки случай нямаше капка предизвикателство в постъпката ù. Естествена необходимост да се преоблече. Нищо повече.

          - Шокиран ли си, Кольо? – Попита с усмивка Дафинка. – Знай, че аз съм селянка, а не префърцунена  „софиянка”. При мене всичко е естествено и без задни мисли. Пепа и Таня също са от провинцията, ама се правят на „гражданйе”. Такива като тебе са ги извратили.

       Отиде до леглото си и се изтегна.

          - Какво седиш като изтукан, ела тук да си поприказваме.

          - При тебе ли да легна?

       - Да, само че  се съблечи, да не си измачкаш дрехите. Не бой се, никой няма да дойде.  Знаеш къде е Пепа, Таня е при приятеля си. Цяла седмица ще бъда сама.

          Ник не вярваше на ушите си. Но имаше нещо, което той не разбираше. Това някаква игра ли беше или тя се подиграваше с него. А може би някаква клопка, измислена от трите приятелки? Но Ник не беше от страхливците, които в такъв момент ще си тръгнат. Той също беше играч и щеше да приеме  предизвикателството. Съблече панталона, сгъна го внимателно и го сложи на леглото на Пепа. Съблече ризата и я преметна на гърба на един стол. Остана само по боксерки. Тя наблюдаваше  с любопитство действията му. Когато се обърна и тръгна към нея, Дафинка не забеляза никакъв признак на възбуда.

-         Много ти е тясно леглото, каза Ник с подигравателен тон.

-         Има място, аз съм дребничка, пък и ти си слабичък, както виждам.

-         Каква игра играеш, Дафинке, я си кажи истината.

-         Няма никаква игра, Пепа такива чудеса разправя за тебе, че ми се прииска да видя с очите си. Това е.

-         Ама тя всичко ли ви разправя, което става между нас?

-         Разбира се, ние нямаме никакви тайни. Всяка  разказва за живота си. Даже една вечер, когато се беше прибрала от вашата среща, така  подробно  ни разказа, че аз се възбудих.

И Дафинка се разсмя с кристален смях. Правеше го с детска невинност и съвсем непринудено.

          -Нали не се сърдиш, ше ти говоря така направо. Казах ти, аз съм момиче от село и при нас всичко е така. Право, куме, в очите.

- Освен това, знам какви мръсници сте вие, мъжете. Любиш се с Пепа, искаш да  спиш с Таня, а сега гол легна до мен и ако аз пожелая, и с мене ще го направиш.

- Като сме мръсници, защо ме покани вътре? Можеше да кажеш, че Таня я няма и край. Щях да си тръгна.

          - Прав си, но ми беше любопитно. Още когато Пепа ни разказваше след първата нощ, реших, че трябва да те видя що за птица си. И сега ми се удаде. Нещо да кажеш?

Ник мълчеше и се чудеше как да я подхване. Явно стандартните прийоми тук не важеха. Реши да изчака.

- А защо да сме мръсници, щом на жените им харесва това, което правим?

-         Че сте мръсници го разбрах много малка. Бях само на 13-14 години. На село на тази възраст още не мислиме за момчета. Беше неделя, вторият ден на Събора. Цялото  село, мъже, жени, баби и старци, деца и гости бяха по мегдана край люлките и сергиите, мъжете пиеха в кръчмата  или на Салаша вече втори ден. Баща ми ме прати до нас да му донеса шише ракия. Отидох, взех ракията и тръгвах към Салаша, когато в двора се появи вуйчо ми. Беше по-младият  брат на майка ми, когото тя обожаваше. Ама баща ми казваше, че е празноглавец и хич не го обичаше. Вярно, беше несериозен, но хубав. Всички моми го харесваха. Та като ме видя, се усмихна и каза, че ми бил приготвил подарък. Бил го скрил в плевнята, та баща ми да не го види. Хвана ме за ръката и ме поведе натам. Отначало му повярвах, но когато влязохме в плевнята и той почна да пипа гърдите ми, разбрах, че ме е излъгал. Беше  зад мене и с двете ръце беше хванал гърдите ми и ги галеше. Хващаше зърната ми между пръстите си и ги масажираше доста силно.  Бях много изненадана и стоях като парализирана, не знаех какво да правя. Без да изпуска гърдите ми, целуваше ме по шията, по ушите, вкарваше си езика в тях. По едно време почуствах нещо твърдо на гърба си, чудех се какво е това и защо вуйчо беше почнал да мърда нагоре-надолу, като приклекваше, та това твърдото нещо да се трие на дупето ми. Опитах се да се отдръпна, но той ме държеше като в клещи. Беше силен. Пусна едната ми гърда, разкопча си панталона, извади си оная работа и ми я подаде в ръката. Не исках да го пипам, но той държеше ръката ми в своята и двете ръце се движеха нагоре-надолу заедно. Освободи ми ръката и аз си отдъхнах. Но тогава ми свали гащите и си го мушна в дупето ми. Болеше ме, но той натискаше и не ме пускаше. Най-после онова твърдо нещо ми влезе отзад и след няколко бързи движения вуйчо изохка и ме пусна. Цялата бях мокра. Изтичах вкъщи, измих се, смених дрехите си и с бутилката в ръка отидох на Салаша. Това беше първият път. След около година, когато баща ми беше запас,  а майка ми при баба в съседното село, той пак дойде, но този път ми носеше истински подарък. Пръстенче със светло син камък, каквито продават по сергиите по време на Събор. Прегърна ме, целуваше косите ми, по врата и ушите. Съблече блузката ми и целуваше гърдите ми, а ръката му слезе надолу, смъкна ми гащичките и започна да ме гали с пръст отдолу. Целувките бяха започнали да ми харесват. Пръстът му напипваше нещо, галеното на което ме обливаше с топлина. Никога не бях почуствала такова нещо, отпуснах се и мисля, че посегнах към онова твърдото нещо и започнах да го движа нагоре-надолу, както го беше правил той в плевнята, служейки си с моята ръка. Сега го правех по мое желание. Беше ми хубаво да го чувствам в ръката си, трептящ, възбуден до крайност, зачервен като рак и изпускащ някаква течност. Той  се възползва от моето благоразположение, обърна ме по гръб, качи се върху мен и го мушна в мен. Много ме заболя, потече кръв и много се изплаших. Той ме успокои, говореше ми, че това е нормално, целуваше ме и внимателно се движеше в мен. Стана ми хубаво. Такова чувство беше ново за мен, но ми харесваше.

Ник слушаше с интерес разказа на Дафинка и боксерките му се бяха надигнали застрашително. Тя забеляза и отново смехът ù запълни стаята.

          - Какво става  с тебе, Кольо, май си се възбудил. Какво ще те правя сега?  Дафинка се притисна към него и се остави да бъде целувана и галена. Ник я разсъблече, хвърли и боксерките и двамата  чисто голи се отдадоха на удоволствието. Тя го обхвана с малките си ръчички, гали го, притиска го до корема си, обърна се, за да го почуства върху дупето си. Ник се опита да я накара да го вземе в устата, но тя се отдръпна сърдита.

–          Кольо, да се разберем, казах ти, аз съм селянка и го правя така, както го е правила майка ми, баба ми, а може би и прабаба ми. Те са го правили вкъщи, на ливадата край реката, на горската поляна или в плевнята, но са го правили по законите на природата. Извращенията на гражданите са им били неизвестни. Запомни и не го забравяй! Иначе ми е хубаво с тебе, не мога да го отрека. Пепа беше права, когато ни разказваше как сте се любили в колата първата нощ. Тогава тя се прибра, когато навън вече светлееше. И преди тебе имаше приятели, но никога не се прибираше на развиделяване.

          Прегърна го между бедрата си, трепна, когато Ник проникна дълбоко в нея, и с затворени очи  му се отдаде. Малкото ù задниче не стоеше спокойно, мяташе се наляво и надясно, въртеше се, надигаше се и спускаше. Изведнъж  се метна върху него, хвана го и мушна в  себе си. Седнала като ездачка на породист жребец,  запрепуска към  целта. Ник не беше на себе си. Никога не беше срещал такава  ненаситна страст. Тя не му даваше и миг почивка. Приложи няколко йогийски пози и пак му даде дупето си. Харесваше ù да я обладават отзад, нали това беше първото ù сношение с мъж. Когато Ник достигна кулминацията за трети път, тя го хвана за ръка и ги поведе към банята.

          - Кольо, трябва хубавичко да се измием, в противен случай  е опасно. Ако искаш да се любим още,  трябва аз да те измия, иначе не давам.

                   Сега вече Ник се усмихваше под мустак и се остави в ръцете на селското момиче Дафинка.

          Когато пак легнаха, между целувките и галенето Ник попита.    

-         Ще разкажеш ли всичко,  което се случва днес, на Пепа и Таня?

-         Естествено, не мога да лъжа. Пепа няма да се разсърди, защото знае, че исках да опитам с тебе. Но и ти да знаеш, никога няма да се повтори. Забрави. Много е хубаво, радвам се, че си допаднахме, но до тука. А що се отнася до Таня, заради която дойде днес, няма да успееш. Тя е хванала едно момче, син на зам. Министър, ходи с него сериозно, вероятно скоро ще се оженят. За едното чукане няма да рискува. Залогът е твърде голям. Ти какво можеш да предложиш, освен инструмента си? Разходка с кола, хапване и пийване, цуни-гуни. Най-много да ни направиш по едно копеле. Не, благодаря, нямаме нужда от това. Дръж се за Пепа, тя е свестно, интелигентно момиче, обича те.

                   Говорейки това,  Дафинка го галеше с нежните си пръсти, играеше си с тестисите му и когато почувства силното му желание отново го възседна, като жокей. Явно ù харесваше да е отгоре и да са свободни движенията ù. Ник я повдигна с две ръце и поднесе  момичето към устните си. Този път Дафинка не се възпротиви и се остави в ръцете му. Жадната  му уста се впи с нейните бърни, езикът му навлезе в зоната на страстта и ездачката се запремята от възбудата, която беше обхванала цялото ù тяло. Обърна гърба си, наведе се напред и започна бясно да го целува, докато Ник изригна като исландски гейзер, докато устата му пиеше нейните сокове. Дафинка беше  забравила принципите си заради екстремната възбуда, която беше обхванала цялото ù тяло.

Това също щеше да бъде за първи и последен път.