Далеч не съм ангел,
дори се смея над това.
Тетрадките ми,
изпълнени с мастило
пазят вашите имена.
Важни сте,
или поне сте били,
овековечила съм
с букви душите ви.
Докоснали сте душата ми.
Далеч не съм глупачка,
не ме бъркайте с
някого друг.
Вашите грешки
отдавна прошка
са получили
(просто ей така),
но своите,
струва ми се,
скоро няма да мога
опростя.
А именно,
че си позволих
да се
доверя.
© Яница Всички права запазени