Далеч не съм ангел, 
дори се смея над това. 

Тетрадките ми,
изпълнени с мастило
пазят вашите имена. 

Важни сте, 
или поне сте били, 
овековечила съм 
с букви душите ви. 

Докоснали сте душата ми. 

Далеч не съм глупачка,
не ме бъркайте с 
някого друг. 

Вашите грешки 
отдавна прошка 
са получили
(просто ей така),
но своите,
струва ми се,
скоро няма да мога 
опростя. 

А именно,
че си позволих 
да се 
доверя.