Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото майка му е сестра на баща ми. Далечен – просто, освен документите, нищо друго не ни свързва…
Провинциален политикан, полуграмотен, с елементарно мислене, за щастие без политически късмет, че иначе щеше да е обогатил политзоофауната с още един ярък пример на сиво мислене, мазнотия, слугинско послушание…
А какъв свестен баща имаше… Официално, вуйчо не ми е кръвен роднина. Но предпочитах да беше…
На времето бил лидер на местната организация на Гемето. Закарали го в Белене. После си имал проблеми с властта, но ние по-късно го разбрахме…
Та синът му – по-малън от нас, растеше спокойно, при всички условия за развитие. За което трябват и други неща – предразположение към умствен труд, работа, интерес ...