3.09.2006 г., 0:01

Дали

1.2K 0 2
1 мин за четене

Той седеше сам и се мъчеше да разбере... Дали себе си или околните - и той незнаеше. Стоеше и мислеше за онези неща, онова пределно място от съдбата, което се наричаше избор. Да избираш бе това, което те прави различен, което те прави този разумен човек, различаващ се от животните със своята същност и предубеденост. Но той беше сам. А този странен бодеж... Сам в мислите си прехвърляше всички онези минали събития, в които  той се опитваше да намери себе си. Прехвърляше ги бавно и преусмисляше всяка своя стъпка, дори си представяше как би могло да бъде по другия път, който би избрал. Дали щеше да бъде пак сам, си мислеше. И докато стоеше сам със себе си нищото, около него се бе събрал голям, купест облак мъгла. Но този облак не беше обикновен, в него се отразяваха всички онези стари сенки от миналото му. Сенки, които не можеше да забрави  по една или друга причина. С техните далечни чувства и изминали емоции, той все още се бореше да ги забрави, да бъдат далеч назад в миналото му. Но те все още се показваха като прескачащи се сенки, една от друга по-мрачни и връщащи го към предишната болка.
"Как ли щеше да бъде?" се запита още веднъж и в съзнанието му се появи отново този болезнен образ - "Мразя те!". Гледаше я той и не можеше да спре тези така парещи сълзи. Отново и отново му се въртеше този кадър в съзнанието, като кадър от филм, който прескача. И отново почувства онзи странен бодеж в гърдите. И заради тази болка ли лежеше проснат на пода в коридора? Почувства хладното острие, което стърчеше от гърдите му, толкова хладина не беше изпитвал. Но той вече не можеше да усеща както преди, преди когато се смееше, плачеше и обичаше до болка. Толкова дълбоко я обичаше... И пак остана сам. Не можеше да види дори и нея, разплакана над него, изпитваща истинска болка - толкова непозната за нея. Сълзите и толкова истински... А как би искал да ги почувства..
 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...