Наближаваше три след полунощ. Горещият телефон на РПУ-то иззвъня, готов да даде показания. Дежурният полицай - мл. сержант Михайлов, остави пасианса и вдигна с нежелание:

- Пицария „Прадо“, с какво можем да ви бъдем полезни?!

Отсреща не отговориха,чуваше се само тихо, накъсано дишане, силно тропане като по врата и приглушени мъжки викове: „-Отвори, кучко, тази вечер си моя!!“

- Ало, в опасност ли сте, къде се намирате!?

Дишането отсреща стана още по-накъсано. Виковете се засилиха: „Отваряй, че ще те изкормя! Преди това ще те изнасиля с маркуча на прахосмукачката, не заслужаваш повече, мръсницо!“

Мл. сержант Михайлов се отегчи, прозя се и затвори. Продължи да реди пасианса. Този доста му се опъна – от четири дни го мъчеше и все не излизаше. Това го влудяваше. След малко телефонният звън отново го изпрати в Страната на незначителните подробности:

- Йелоу такси, с какво можем да ви бъдем полезни?

- Ало, шегаджията! Току-що двама гамени с качулки на главата разбира витрината на магазин. Адресът е „Патриарх Евтимий“ 63.

- Веднага изпращаме кола, номерът е С 6221 ПК, щом стигне адреса ще получите есемес – захили се мл. сержант Михайлов и развеселено трясна слушалката. Затвори очи, помоли се за късмет и с трепереща ръка обърна картата. Не можеше да повярва – дама каро, с нея секвенцията излизаше, излизаше и целият пасианс. Най-после нещо хубаво да му се случи. Напоследък животът му съвсем не беше карнавал: жена му го напусна и взе децата, а заплатата му не беше вдигана от седем месеца. Мл. сержант Михайлов мразеше стиснати работодатели, според него те бяха причината за всичко лошо. Той реши за пореден път да се изгаври със Системата и да се похвали на прекия си началник, комисар Комисаров, за успеха с пасианса. Набра номера и зачака с усмивка. Силен глас избоботи в слушалката:

-Трудова борса „Бъдеще“, не казвайте нищо, Михайлов, знаем как да ви помогнем! Адресът ни е "Патриарх Евтимий" 63.