Те ме завладяват, бавно, но сигурно ме топят и вземат нещо от мен. Всяка нощ за мен е една война, в която независимо, че винаги печеля, се оказва, че съм загубил.
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кара да настръхвам.
Страх ме е!
Страх ме е, че ще се върна там, но въпреки това го правя и независимо дали в съня ми се намирам на някое познато място, или в някой измислен разрушен град, знам, че там ще ме чака демон.
Понякога не се показва, профучава като сянка през някоя пролука, дере с нокти по стените или пищи с глас на умиращо дете.
Понякога изпраща отдавна умрели роднини или все още живи, но толкова обезобразени, че можеш да ги познаеш единствено по гласа.
И всички повтарят едно и също:
- Ти си виновен!!!
Показва се! ...