генек (Георги Коновски)
1844 13634
2.06.2020 г., 8:12 ч.  

Ден на преклонение 

  Проза » Други
605 6 14
2 мин за четене

1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.

Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.

От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, натам е било насочено вниманието на турците – те добре са виждали човека в гълъбовосива униформа, командващ битката.

И привечер, след тръбата, оповестяваща оттеглянето на турците, черкези заемат пусия срещу купищата камъни.

Съвещанието е било кратко, прекъснато от сигнал на тръба – по всяка вероятност провокиращ.

Изправил се, Ботев е бил улучен точно от скрития стрелец – говори се, че това е прочутият Джамбалаз /Джамбулез/, паднал убит по-късно до Искъра, чиято гибел споменава Вазов в “Една българка”.

Никакви самоубийствени конфликти не е имало в щаба. Да, спорели са накъде да поемат, но никому не е дошла и на ум мисълта да убива войводата.

Просто с леката ръка на национал нихилисти, на духовни мазохисти, се разпространява поредната натибългарска гадна клевета.

А Ботев...

Представете си – опитните, старите войводи отказват да поемат ръководството на четата. Именно заради опита и здравото си мислене.

Песимизмът е до такава степен силен, че бунтовниците опират до покана към Христо Ботев – поет, журналист, никога не стъпвал с чета в Балкана или поне служил войник.

Той им е трябвал като знаме – военен ръководител е имало.

И изобщо – четата е тръгнала с определена цел. Не освобождението на България. Те много добре са знаели какво става там, разбирали са, че след разгрома на въстанието е абсурдно да се вдига ново толкова скоро.

Но и не са искали да стоят със скръстени ръце. И тръгнали на смърт.

Съзнателно. Надали е имало човек измежду тия 200 българи, който да е бил романтично-нереалистично настроен и очакващ с шепа мъже да победи империята.

Не! Знаели са, че отиват да мрат – заради честта си и името българско.

В това именно се състои героизмът на Ботев и дружината му – в изпълнението на дадената дума. Свобода или смърт!

Здравомислещите ще ги нарекат авантюристи. Българите ще ги разберем – със завист и преклонение.

Историята не се гради само с големите батальони – градят я мъжете.

Което прави 2 юни не ден на помен, а ден на преклонение.

Разликата е огромна.

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??