2.11.2019 г., 7:55

Ден за размисъл - 2.

492 2 2
3 мин за четене

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.

Като започнем от личния живот – та стигнем до общественото битие. Е, не избираме първата любов и първата любена, но пък избираме поне за коя да разказваме.

Като приятеля Роско, който дълго време се хвалеше с първия сексуален опит. И предполагаше, че сигурно би се представил по-добре с реална жена.

Като другарчето Веско, комуто сексът бе доскучал и  съжаляваше, че не са поне двама.

Като комшийчето Мишо, дето срещнал в тъмното сексуален маниак  - и срещата завършила 3:3.

Като съученикът Коцьо, развиващ теорията, че на петата година Робинзон открил – грозни жени няма. А на десетата – и мъже. Пък сетне се появил Петкан. Е, така е  - ние българите рядко се размножаваме, но често говорим по темата. Може би, защото според статистиците у нас се падат жена и нещо на мъж без нещо.

А и самите жени искат специален мъж – не умен, но не и глупав. Което ще ни доведе пак до матриархата. Знаете – когато жената се обръща към стената и захърква, а разплаканият мъж взема децата и отива при баща си.

Избираме цял живот. Избираме хобитата, например. Въпреки че сред тях има доста рискови.

Ако станеш ловец  - може да срещнеш мечка-стръвница. А рибарят може да се сблъска с акула-канибал. Пък гъбарят – с гъба-халюциноген.

И тогава ще види и мечка-стръвница, и акула-канибал, и учителка-садомазохистка-математичка.

Е, сегашните ученици са по-щастливи от нас. Едно време събирахме хербарий. Сушахме растения, лепяхме, носехме в училище, получавахме отличен и се радвахме. Сега не ги носят при биоложката – направо пушат и се кефят.

И философията им е с решени проблеми. На рождения ден Георги изпил бутилка водка, Никито – две бутилки. И се питат само  - след като резултатът е един и същ, защо да се пие по-малко?

Макар че и там настъпват промени. Ето – наша Женя е направила своя избор и спряла да пуши. Дори цигари.

А семейният избор отдавна е направен - деца и възрастни сядаме пред екрана и гледаме как някакви ядат, пият и говорят, не правейки онова, заради което зяпаме как някакви ядат, пият и говорят.

Е, не сме чак толкова зле в битието. Благодарение на sms-ите сме вече най-четящата нация на света.

Което ни успокоява, макар някой да твърдят, че прогресът се движи с километрични крачки и неусетно прескача определени страни.

Все пак, цивилизационният избор подсказва – след време неминуемо всички народи ще говорят един език. А някои намекват, че китайците вече го владеят.

Избор имат и политиците. Те, например, не обичат американци, турци, руснаци и всякакви други нации.

Обичат българите само. При това всеки ден. Каквото и да означава това обичане.

Важното е движение да има. Евреите навремето успешно се движели 40 години из пустинята. За да умре последният, помнещ, че са тръгнали за Швейцария.

Но – стига толкова! Денят всеки път свършва и с него поредният фестивал на традиционните слухове за щастливото бъдеще. Като и размислите ни.

                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мариана, Красе!
  • "жена и нещо на мъж без нещо... " Какво е това нещо се замислих като е ден за размисъл - жена и половина на мъж без пари или жена и бизнес на мъж без самочувствие... варианти много, едва ли ще уцеля верния...ако всички хербарий се пушеха. Една моя история- берем си ние липа, малко така за няколко чаши чай през зимата, а младежът се престраши след няколко обиколки около нас- това пуши ли се? Викам- не съм пробвала, но хубаво мирише... откъсна си една китка и благодари.

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...