Ден за размисъл - 2.

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.

Като започнем от личния живот – та стигнем до общественото битие. Е, не избираме първата любов и първата любена, но пък избираме поне за коя да разказваме.

Като приятеля Роско, който дълго време се хвалеше с първия сексуален опит. И предполагаше, че сигурно би се представил по-добре с реална жена.

Като другарчето Веско, комуто сексът бе доскучал и  съжаляваше, че не са поне двама.

Като комшийчето Мишо, дето срещнал в тъмното сексуален маниак  - и срещата завършила 3:3.

Като съученикът Коцьо, развиващ теорията, че на петата година Робинзон открил – грозни жени няма. А на десетата – и мъже. Пък сетне се появил Петкан. Е, така е  - ние българите рядко се размножаваме, но често говорим по темата. Може би, защото според статистиците у нас се падат жена и нещо на мъж без нещо.

А и самите жени искат специален мъж – не умен, но не и глупав. Което ще ни доведе пак до матриархата. Знаете – когато жената се обръща към стената и захърква, а разплаканият мъж взема децата и отива при баща си.

Избираме цял живот. Избираме хобитата, например. Въпреки че сред тях има доста рискови.

Ако станеш ловец  - може да срещнеш мечка-стръвница. А рибарят може да се сблъска с акула-канибал. Пък гъбарят – с гъба-халюциноген.

И тогава ще види и мечка-стръвница, и акула-канибал, и учителка-садомазохистка-математичка.

Е, сегашните ученици са по-щастливи от нас. Едно време събирахме хербарий. Сушахме растения, лепяхме, носехме в училище, получавахме отличен и се радвахме. Сега не ги носят при биоложката – направо пушат и се кефят.

И философията им е с решени проблеми. На рождения ден Георги изпил бутилка водка, Никито – две бутилки. И се питат само  - след като резултатът е един и същ, защо да се пие по-малко?

Макар че и там настъпват промени. Ето – наша Женя е направила своя избор и спряла да пуши. Дори цигари.

А семейният избор отдавна е направен - деца и възрастни сядаме пред екрана и гледаме как някакви ядат, пият и говорят, не правейки онова, заради което зяпаме как някакви ядат, пият и говорят.

Е, не сме чак толкова зле в битието. Благодарение на sms-ите сме вече най-четящата нация на света.

Което ни успокоява, макар някой да твърдят, че прогресът се движи с километрични крачки и неусетно прескача определени страни.

Все пак, цивилизационният избор подсказва – след време неминуемо всички народи ще говорят един език. А някои намекват, че китайците вече го владеят.

Избор имат и политиците. Те, например, не обичат американци, турци, руснаци и всякакви други нации.

Обичат българите само. При това всеки ден. Каквото и да означава това обичане.

Важното е движение да има. Евреите навремето успешно се движели 40 години из пустинята. За да умре последният, помнещ, че са тръгнали за Швейцария.

Но – стига толкова! Денят всеки път свършва и с него поредният фестивал на традиционните слухове за щастливото бъдеще. Като и размислите ни.