Детето не било от него!
Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не умира!
Така беше, докато не срещнах теб. Ти беше мое спасение, моя съдба! Ти беше и си моя сбъдната мечта. Но друго наскоро ме сполетя и обърка плановете ми тотално...
Един ден,както си стоях в парка и чаках моето детенце да се наспи, до мен седна една жена - по вида й личеше, че е отчаяна и че плаче. Тя не ме заговори. Рискувах да започна аз. Не я познавах, не знаех и как ще реагира, ако я закача. Има хора, когато са ядосани или тъжни, предпочитат да останат насаме със себе си, докато не се поуспокоят!
- Извинете, какво се е случило? - попитах аз.
- Оня глупак подмина детето ни, щеше да се спъне в количката, в която го возех, но не го и погледна даже... - тя отново се разплака.
- Как така? - продължих да питам аз.
- Ами живях с него почти две години и вярна му бях, но не можах да забременея през първата година, та си купих лекарства за целта, които ми помогнаха и му родих прекрасна дъщеря. А той, още като бях бременна, се обърна и ми каза, че детето не било от него. Не стига, че му робувах две години, ами и не знам си каква ме изкара... Сега не ще и да чуе за дъщеря ни.
- Не се предавай, дръж се! Дъщеря ти има нужда от теб! Все пак майката е най-важна за детето. Ще й намериш друг татко. Той ще се грижи за нея, като за своя дъщеря! - казах го толкова несвързано, че предпочетох да замълча.
Само това успях да кажа. Все пак това дете вече наполовина е "сираче". Нали родителите са най-основното нещо в живота. И както имат нужда от майка, така и от баща!
Направо си забравих името. Не можех да повярвам, че това е реалност! Стоях така, все едно Янтра ме беше влачила цяла нощ. Не можех да се осъзная къде съм.
Как можех да успокоя тази прекрасна жена, която беше в разцвета на младостта си? Прегърнах я! Не можах и дума да обеля!
Срещахме се след тази случка няколко пъти и разбрах, че го е направил заради друга, която не можела да отказва на мъжете. Но човекът се биел в гърдите и сочел детето от нея за свое.
Покъртителна история. Ще замълча... А аз си мислех, че ние с теб като се скараме е дошъл краят на света...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поуспокоих се,Момчо,но малко ли преживя това момиче?
-
Аз се сещам за кого говориш...Всичко вече е наред,нали се поуспокои вече за нея?
-
Благодаря ви от сърце,Танче и Мойра!
Прегръщам ви! -
Галя,радвам се за теб!
Ставаш все по-добър майстор на късия разказ!
Продължавай скъпа!Твори! -
Разказът ти е много хубав Гал!
Какви прекрасни текстове извайва тъгата!
Моля се! -
Благодаря ви,Гери и Светле!
-
За съжаление има и такива хора,които в един момент спират да се интерсуват от каквото и да е било и мислят за себе си
и дори пренебрегват най-близиките си хора... горката жена... не заслужава това! -
Кажи й да го остави "да пасе".Такъв мъж по-добре да не знае,че има дъщеря.Та той себе си не уважава,щом е постъпил така...
-
Да!Така е,мила!Изобщо не е малко или маловажно,а свято-създаването на един човешки живот!!!
Благодаря ти искрено!
Прегръщам те! -
Не бих плакала за такъв човек. Нали съм дарила живот, това е по-важно! Хубав разказ!!!
-
Много мил коментар,Ицо!
Специални поздравления! -
Хареса ми разказа ти, Галя!!! Сега е лято, но ти си като дядо Мраз. Вадиш разказите от торбата един след друг. Поздрави!!!
-
Благодаря ви,много,сладуранки!
Лек и спокоен ден ви пожелавам!
Много благодаря за коментарите! -
Много хубав разказ Гали.
Поздрав и усмивка. -
"... А аз си мислех, че ние с теб като се скараме е дошъл краят на света... "..ами, да, така е,винаги поставяме своите проблеми на първо място,но като се огледаме само и виждаме колко грешим..перфектен разказ!
-
Поздравления, мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
