Детето не било от него!
Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не умира!
Така беше, докато не срещнах теб. Ти беше мое спасение, моя съдба! Ти беше и си моя сбъдната мечта. Но друго наскоро ме сполетя и обърка плановете ми тотално...
Един ден,както си стоях в парка и чаках моето детенце да се наспи, до мен седна една жена - по вида й личеше, че е отчаяна и че плаче. Тя не ме заговори. Рискувах да започна аз. Не я познавах, не знаех и как ще реагира, ако я закача. Има хора, когато са ядосани или тъжни, предпочитат да останат насаме със себе си, докато не се поуспокоят!
- Извинете, какво се е случило? - попитах аз.
- Оня глупак подмина детето ни, щеше да се спъне в количката, в която го возех, но не го и погледна даже... - тя отново се разплака.
- Как така? - продължих да питам аз.
- Ами живях с него почти две години и вярна му бях, но не можах да забременея през първата година, та си купих лекарства за целта, които ми помогнаха и му родих прекрасна дъщеря. А той, още като бях бременна, се обърна и ми каза, че детето не било от него. Не стига, че му робувах две години, ами и не знам си каква ме изкара... Сега не ще и да чуе за дъщеря ни.
- Не се предавай, дръж се! Дъщеря ти има нужда от теб! Все пак майката е най-важна за детето. Ще й намериш друг татко. Той ще се грижи за нея, като за своя дъщеря! - казах го толкова несвързано, че предпочетох да замълча.
Само това успях да кажа. Все пак това дете вече наполовина е "сираче". Нали родителите са най-основното нещо в живота. И както имат нужда от майка, така и от баща!
Направо си забравих името. Не можех да повярвам, че това е реалност! Стоях така, все едно Янтра ме беше влачила цяла нощ. Не можех да се осъзная къде съм.
Как можех да успокоя тази прекрасна жена, която беше в разцвета на младостта си? Прегърнах я! Не можах и дума да обеля!
Срещахме се след тази случка няколко пъти и разбрах, че го е направил заради друга, която не можела да отказва на мъжете. Но човекът се биел в гърдите и сочел детето от нея за свое.
Покъртителна история. Ще замълча... А аз си мислех, че ние с теб като се скараме е дошъл краят на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
