Девственикът
- От нашия интернет адрес може да изтеглите фактурата си и да се осведомите за последните ни промоции.
- От къде, казахте…?
- Адреса е дабъл ю, дабъл ю, дабъл ю, точка …. – казвам името на сайта и подавам брошура на странно облечения младеж, когото току що бях обслужила.
- Аз не използвам интернет – младежът на видима възраст около двадесет и пет леко се изчерви. Стискаше периферията на старомодно бомбе с филцова лентичка и предизвикваше инстинктивно желание да му помогнеш – извинете ме.
- Но няма проблем, сега ще ви разпечатя фактурата.
Докато набирам необходимите команди на терминала почти чувам как момъка се изчервява и започва да се поти от обзелата го неувереност. Не ползва интернет. Това вероятно е първият случай на толкова млад човек с бял цвят на кожата, който не използва това съвременно чудо. Старомодната му неувереност го прави симпатичен и се улавям, че хвърлям скришни погледи към вдървената му стойка, облечена в демодирало, но спретнато пардесю.
- Ето фактурата ви. А за промоциите ни може да се информирате и от телевизията.
- Но … - последва неловка пауза
- Да, кажете. Не се стеснявайте
- Аз, как да ви кажа и телевизор нямам, извинете!
- Е, и на мен рядко ми остава време за губене със телевизия – определено ми привлече вниманието. Първичен, но сдържан и интелигентен. Сякаш излязъл от класически роман от двадесетте – но, извинете ме за въпроса. Как разбрахте за нашите услуги? Може би приятел..?
- Видях ваша реклама в един провинциален вестник. Не контактувам особено много с приятели, всъщност почти … никак.
- Ние се радваме, че решихте да използвате нашите услуги и ще сме особено доволни, ако решите да ни потърсите пак.
- Благодаря, наистина за мен бе голямо усилие да реша да ви посетя. Благодаря, че бяхте така любезна и ми отделихте толкова време – понечи да стане прибирайки листа в също толкова старомодна кожена чанта за документи.
- Всъщност знаете ли. Аз излизам в обедна почивка. Може да хапнем някъде и да ви разкажа за последните ни продукти – не исках да изпусна това малко бижу – ако желаете, разбира се.
- Аз, не знам. Дали ... ами.
- Е, хайде. Знам едно чудесно ресторантче наблизо. Няма да ви отнема много време – наметнах набързо дрехата си и като го подхванах леко под ръка тръгнахме към изхода на офиса.
През фината вълна на пардесюто усетих тръпките на развълнуваните мускулчета и растящото напрежение. Пуснах внимателно ръката му, точно на време за да му позволя да отвори вратата и да излезем в шумния град.
- Аз съм Калина и те уверявам, че ми е особено приятно - можех да си го позволя на неутралната територия – Надявам се, че нямаш нещо против да преминем на ти.
- Да, разбира се. Казвам се Страхил Септемврийски. Приятно ми е – поех ръката му на интелигент и се учудих на крепкото ръкостискане. Някъде бях чувала, че то означава прямост и честност и това ми хареса – Извинявам се за неудобството, което създадох със неумелото си поведение в офиса ви … офиса ти, извинявай!
- Е, скоро не съм имала по-културен и възпитан клиент от тебе. Няма за какво да се извиняваш. Та казваш без интернет, без телевизия, това е интересно. Как запълваш времето си?
- Ако питаш от къде черпя информация ще ти отговоря, че чета. Почти постоянно чета. Книгите са почти всичко в живота ми.
- А с какво се занимаваш – признавам, че вниманието ми е погълнато изцяло – когато не четеш, ако мога да попитам.
- Ами, когато не чета … пиша.
- Охо, писател, или поет – по-скоро констатирах, отколкото попитах. Не исках да го измъчвам с въпросите си - предполагам, че с това се препитаваш?
За момент трябваше да прекъснем разговора, докато намерим място с малкото ресторантче, което по това време обикновено бе препълнено. За щастие тъкмо се освобождаваше една маса и като изпълнихме още един два кавалерски ритуала, като помощ да съблека връхната си дреха и нагласянето на стола седнахме почти един до друг.
- Не смея да кажа, че писането ми е професия. Имам малка пожизнена рента, която стига за скромните ми нужди.
- Е, Страхиле, харесва ли ти супата? Майстора й ми е познат.
- Да, не бях се хранил в такава приятна … обстановка, извинявай.
- Е, ще ме поласкаеш, ако кажеш, че и аз съм част от приятната обстановка – стремях се отчаяно да разтопя ледената му неувереност – Септемврийски, номенклатурна ли е фамилията ти?
- Не съвсем. Баща ми бе член на БКП, но дядо е бил фабрикант – успя да отдели тези няколко думи между две плахи посръбвания – всъщност пра-дядо. От него съм наследил библиотека от тринадесет хиляди тома, все първокласна литература на повечето европейски езици. Тя е почти целия ми свят.
- Забележително, а дрехите ти? Тая вратовръзка сякаш е правена специално за теб.
- Шити са по поръчка, но е все по-трудно да намериш добри класически шивачи.
- Тук може да ти помогне интернет. Там се намира всичко. Или почти всичко.
- Не можах да свикна с тези технологии. Имам само телефон и радио. Лампово, на дълги и средни вълни. Само дето напоследък радиостанциите нещо се загубиха.
Трябва да си призная, че вече трудно удържах желанието си да целуна тоя уникат. Всичко в него говореше за едно забравено и романтично време. И изправената стойка и прибраните до тялото ръце. Дори изяществото, с което държи лъжицата и начина, по който я поднася към устата си говореше за едно грациозно и отдавна забравено изящество, един аристократизъм, който съм срещала само в старите английски филми и романите на Бронте.
Тази дистанция, между моя и неговия свят ме натъжаваше. Не исках да го опороча, въвличайки го в пошлостта и грозотата на съвремието. Усещах, че мога много лесно да отнема девствеността му на чист и непорочен романтик, но това едва ли щеше да му помогне.
Страхил Септемврийски бе обречен на класическа изолация. Това за него щеше да е спасение.
- Може ли, да дойдем и друг път тук? – това сигурно му е струвало цялото усилие, на което бе способен – Искам да кажа, … да те поканя, някой ден на обяд, или вечеря? Калина…
- Съжалявам Страхиле – трябваше да се реже смело – за теб ще бъде по-добре да се върнеш при твоите книги и дългите вълни. Сбогом!
© Атеист Грешников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Че той не е ли умрял? Това свят ли е, или някаква пост модерна форма на мнимо съществуване!?
-
пп
ти си пост модерен - йеромонах😅 🤣
йеромонах (Атеист Грешников) - ако не съществуваше добро, светът отдавна да е умрял -
Благодаря, ще продължа коментара си. Защо не съществува добро? Защото светът е изграден от материален просперитет и е движен от жаждата за имАне, от алчността да имам много и все по-разнообразни предмети, които не е задължително да ми трябват. А тази борба, за повече и още повече не се води от мирните и милозливите. В нея те са обречени. Затова оцеляват напористите, борбените, яросните, пресметливите, войнолюбивите, хитрите лисици и свирепите вълци. Макар, че последните са достатъчно интелигентни да не нападат самички разярен глиган. Затова не очаквам да настъпи Ерата на водолея, в която ще се леят несметните реки от доброта и взаимно опрощение.
Ето за това Вярата в доброто трябва да бъде убивана в зародиш. За да не лъже някой в нещо несъществуващо. В моя разказ не исках да я убивам, а само да я осакатя. Затова Каина напуска хрисимия, добре възпитан Страхил и не му дава поводи за заблуждение. -
Коментари бол, но само от няколко човека.
Това е актуално и сега, дори в по-голяма степен, девственици бол, защото заради технологиите липсвали нормални комуникации особено на мъжете с жените в реала и въобще по принцип между половете. -
И аз съм девствен.
-
Щом разказът предизвиква толкова коментари и то интересни,значи е много добър.Мое мнение !
-
Понеже виждам, че тук творби не е коментират ще отговоря на Петър1 дали е добър разказа. Аз, като един достоен наследник на съвремието ще кажа, че той, разказа де си е много добър. Даже чудесен е, тоя разказ! Така ние си хвалиме чудесиите по нашия, див и невчесън северозападен край. Тука някога живял един човек. Добър човек, както някои биха казали. Един такъв тих, скромен и непретенциозен човек бил тоя наш герой. Така. Ама какво му станало, та същия този добър човек един ден взел, че утрепал баща си! Ебаси! Това прави ли го автоматично в лош човек!? Та нали той цял живот бил скромен, работлив, услужлив и правил винаги на мравките път. А да вземе и да убие баща си!
Ей това не го разбирам. Така и разказа. Да той си е добър разказ, ама убива нещо. Защото ако не убиваше нямаше да е добър разказ, ако ме разбирахте. Какво убива ли? Убива вярата в доброто, която трябва да бъде убита още в зародиш. Защо ли!? Ще ви кажа. Защото добро, просто няма. Така да знаете. Коментирай, та да продължа... -
Петре, не само тук забелязвам, и че си естет и в етико взаимоотношенията, поздрави. Атеист Грешников според мен е доста осъзнато щастлив аутсайдер, дето щастливее да се захапва с Вярата, библейските текстове, дори недоинформиран с бъдещето на изкуствения интелект. В тази си творба не толкова успешно /според мен/ експлоатира реге тривиално темата за Читатели или Интернет сърфисти за придобиване на Знание.Поне да не бе така измислена - 30 хиляди тома, няма телевизор, слуша дълги радио вълни... и накрая великодушието на палавата касиерка, дето й се бе приискало да се отърка о вълненото му от чиста вълна пардесю... И към теб, Грешников: надявам се да осъществиш достойнството си и да архивираш творбата си. Благонамерен съм.
-
Разказът е добре написан. Дали е добър не знам. Да кажат по-умните. Обаче ставате смешни: автори и критици, и се излагате като спорите пред хората. Имам чувството, че си ги мерите тук, вместо да седнете, да напишете нещо по-добро, и с това да покажете какво можете. Без лоши чувства. 👍
-
Българинът казваш... Ти като иерем монах в ярема на литер творчеството, с претенция да квалифицираш всички бълг
-
Това аз го знам много добре, Безжичен. На българина му дай да дава съвети и да знае всьо и вся. Знае всичко, може всичко, капацитетът му надминава всички обозрими и доста от необозримте аспекти на битието.
Ама го накарай да свърши някоя работа, да видиш колко причини ще ти изтъкне, че това няма как да стане и затова той няма да я свърши тая работа.
Съжалявам, че покрай тези празДни приказки страда идеята, написаното , сътвореното. Него никой не го съзира, прочита, коментира
-
Грешников, ама ти не знаеш ли? В този сайт е пълно със съветници, майстори на последната и единствена вярна дума!
-
Много обичам някой разколник да ми дава литературни и публицистични съвети, Попникодимов! Но това ни отдалечава от дебата за "творбата", ако ми разрешиш тъй да квалифицирам написаното.
-
Разбирам те, т.е. разбираме се - ти си свещеномонах, аз свещеник- разколник. Има изход от "критичната" ми ситуация и това, че е стара твоя творба. От началото на твоето творческо, цитирам те, "напъване". Подбирай, преди да публикуваш. Не подбират Майсторите. Тука е само един...
-
Ако трябва да се оправдавам за нещо, това не е неприязънта ми към Кант и към неговия чист разум. По-скоро е, че това, горе го изрових из едни прашни тефтери от ранните ми творчески напъни, когато още понасях клиентите си. Срещайки ранния си аз не мога да се начидя какъв милозлив шебек съм бил в младостта. Днешната Калина би насмела Страхил още там, в офиса, камо ли да обядва с него.
-
👍😄 това е идея! Чакам следващият опит!
-
😀😃😄😁😆🤣😇Хайде да се пробваме да опровергаем Кант, Антонова. Може да основем идеен клуб "Анти Кант", който да лежи на чисто прагматични основи без религиозна, или друга догматична насоченост.
-
Горкият девственик! Колко ли опита още ще му трябват, за да опровергае Кант?
Опит по опит или прави човек, или философ 😎 -
Не разбрах какво точно се очаква от мен и от псевдонима ми, Попникодимов. Съжалявам, ако написаното не отговаря на очакванията ти, но и аз не харесвам Кант и теорията му за чистия разум. Което не го прави по-малко ценен, ако ме разбираш.
-
Като "майсторския" погъдел ще споделя, че е твърде далеч от реалността съвременичка романтично да любопитства по девственик, освен ако е нимфоманка, която няма да получи много, освен следтрийсет секундното му изпъшкване... Очаква се от такива като теб с дръзки самонаимена повече аФФФторство от тривиалното, преексплоатирано благородство да на въвеждаш в изкушение, де, този диамант на реге, т.е. читателско, не интернетско трупане на ЕЕЕнтелект... Всъщност читате, не ЕЕЕнтернет сърфист попадне на това /или такова/ няма ко да му остане. Затова, така се случ, случайно по-горе ти дарих тази идея към него да включиш, примерно, нещо като трийсетсекундното...
-
Аз написах за моето разочарование като читател, не чакам никакви обяснения. Този разказ ми напомни за една писателка, дето има навика да те люлее в небето на мечтите поне 15 минути, след което убива главната си героиня няколко пъти и я ... много сногсшибательно и с това печели ... Аз като стандартен чукча си ходя с палка в ръката, но никога не посягам на читателя
-
Много интересен разказ!
-
Както е казал будния руски издател, чукча, ето писатель, чукча не читатель. Това е към майстора, като му благодаря за топлия отзив в коментара.
Джонннн, нали не очакваш да ти обяснявам какво съм искал да кажа!? "Казаното, вече е казано, изпитото - изпито! Нищо не е помазано, нито някой извикан"! -
Много ми хареса 😊 Краят обаче - не 😐Той е потопен в миналото, тя - в настоящето. В края той се опитва да направи плаха стъпка към настоящето ...'това сигурно му е струвало цялото усилие, на което бе способен' , тя обаче не може да направи стъпка към миналото, защото 'сигурно ще й струва голямо усилие, на което тя не е способна' ... и ще й остане едно съмнение за това й решение цял живот ... Най главното в живота е общуването с околните хора и природа, а не в пазенето на живи същества в 'Червена книга' - те тъй или иначе ще изчезнат от живата променяща се природа ... 😎
-
Хубав разказ!
Трябва да ценим редките екземпляри. Тъжно е това онагледяване – как прочетените хиляди томове не помагат на човек да се впише в реалността, а го обричат на изолация в собствения му книжен свят. Той само чете и рядко пише нещо, което не публикува. В един стар френски филм за отхвърлени ръкописи имаше реплика: "Днес писателите във Франция са повече от читателите!" Сега май няма отхвърлени ръкописи. Печатат всичко. Както е тръгнало... един ден ще записват в Червената книга хора, които четат повече отколкото пишат.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
