26.09.2025 г., 21:43

Дилемата

311 0 4

               Седим в хоремага на Цинцара Кольо, вяло посръбваме кафе, блуждаем,... то вече няма и мухи та да се втренчваме в тях и да ги трепем.

- Ех - въздъхна Гочо Умното - Притеснен съм нещо

И всички вперихме очи в него.

- Притеснен съм наистина - продължи той - Ето световното по лека атлетика приключи, също и по борба,... поне се нагледахме на здрави мускулести тела и борбата за медали.

- Ама нали девиза е  '' не е важното медалите , а участието ''- обади се тихичко някой

- Не ме апострофирай,.... това е Олимпийският девиз - сърдито рече  Гочо Умното - Притеснен съм за друго,... и медиите мълчат, на, то не остана време.

Ще местим ли часовниците или няма да ги местим, абе нещо като Хамлет  '' Да бъдеш или да не бъдеш  ''.

Всички отново вперихме въпросително   очи   в Гочо Умното, '' Кой ли пък беше този Хамлет...''

- Таа - продължи натъртено Гочо умното - Ето  няма време,...та  този въпрос не ми дава покой 

деня и нощя, как да спя спокойно.

              А вие....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Написах го месец преди еуфорията да завлаее медиите, на 26.10.25 отново '' ще местим часовниците точно в...часа'' според тях.
    И защо ли наистина сменяме часовото време, права си човек не трябва да живее спокойно ,а в постоянно напрежение...
    Примерно в Панама, нямат този стрес, не сменят зимно-лятно, а си карат по астрономическо време.
  • Колко хора получават нервно разстройство и добре, че повдигаш въпроса, Петър! Но, дали пак политиците ще останат глухи, както и по още други много важни въпроси за народа...
  • Така е Миночка,... та рекох да напомня хумористично, месец преди предстоящата еуфория по ТВ, '' точно в....часа, местим часовника с един час напед ''.
  • С това местене на часовника, вече всички си задават въпрос, до кога, ама чува ли ни някой!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...