Д И М К А Т А
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за да подпишем протокола за сдаване на квартирата. И тъкмо излязохме от Плевен - и болките й започнаха!
Решихме, че ще спрем в Луковит. Но точно там болките я отпуснаха и го отминахме. И като започнаха отново! Седеше, закопчана с колана на предната седалка и плачеше от болки! Точно, както е в поемата ми "Командир":
...
Не е случаен този израз стар:
"Едно преместване - полвин пожар!"
Ако и рожба под сърцето носи,
след толкова объркани въпроси,
напускане на работа, вълнения,
почистване, кашони, притеснения -
тя няма никого да удиви,
ако върху багажа го роди! ...