Диви ягоди
Диви ягоди
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи коприва. И шепа диви ягоди... И ме храни. С устни. Отпива ме. И сока им, който се стича по моите...
Нежен е. Отива далеч. Чародей. Докосва ме. С мисли... И ме съблича. И после ме гледа. Дълго... Гола съм, под пълна луна. А желанията му - избуяли треви... Страх, който увлича и погубва...
Разплита косите ми, като на любима жена и падат - по гърба ми. И ги целува... И е дивна магия. Напоява тялото ми с мляко... И мед. И пак ме връща. По трети петли. Дава ми цвете омайниче. Да го скрия. Да помня... И тръгва. В други мисли... Да ги преобръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
