Джейн
3 мин за четене
Джейн
Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят последното цвете и буца пръст, ако ни надживеят.
Другарите с които сме се били, но сме се и обичали. Хората за които знаем всичко а и те за нас. Тия, които няма да ни осъдят за грешките. Тези, които ни разбират много по-добре и от най-близките ни роднини. Що за живот ще е ако ги нямаме. Ами ако сме в чужбина. Ще компенсираме с друго? Възможно ли е? Или кой знае...
Случва се в бандата да има момиче. Шантаво като десет момчета. Първа в дивотиите. а понякога и тартор.
В прогимназията ни запознаваше с приятелките си. И все още беше една от нас. Преди да започне да изглежда по-различно. На реката вече не се събличаше до кръста а понякога даже и не искаше да идва с нас. То май и ние станахме по-различни. Започнахме да растем с една педя на година и да се озъртаме като замаяни. Ами ясно. Трудната възраст. Гимназията. Ученическите истории. Първи гаджета. Първи целувки и т.н.т. С нетърпение очаквахме да ни приемат и да станем студенти. Защото ако в живота има пикове, то без съмнение най-големия е тогава.
Ох, най-после сме в София при Живота. Не опираме в земята. Пръснах ме се. Всеки в нова компания. Не се виждахме с месеци. Детската ми приятелка Дени (сега Джейн) не бях виждал с месеци. Реших да я потърся. Обадих и се и веднага се срещнахме. Като я видях, нещо ми трепна. Първо трябва да ви кажа, че няма друга с такива крака. Като изваяни са. И второ ,и трето, и четвърто. Където и да идех с нея, направо обирах точките. На мераклиите им окапваха очите. Излизахме си често. Няма случай да и се обадя и тя да не дотърчи веднага. Зодия телец. Знаеше стотици вицове и ги разказваше с такъв заразителен смях, истинско съкровище.
Ами с какъв минижуп ходеше и с тия невероятни крака. Приятелството ми започваше да се сблъсква с все по-сериозни затруднения. Тя си ме прегръщаше и целуваше като приятел, но аз нещо започнах да се гипсирам. Да си призная вече отдавна не гледах на нея като на безполово същество, каквото по принцип трябва да са приятелките. Започнах да мисля за нея денонощно, макар да знаех, че между нас стои невидимата стена на приятелството. Опитвах се да не ми личи, но от една жена трудно можеш да скриеш нещо, особено ако те познава от дете. Като че нарочно ме изпитваше. Преобличаше се пред мен и правеше всичко възможно, да ми покаже, че сме само добри приятели, които си имат пълно доверие. Абе ужас. Вече почнах да издивявам. Така страшно ме привличаше, че вече не можех да мисля. Трябваше да има някаква развръзка.
Една вечер, бяхме ходили в панорамната сладкарница на Хемус. Бяхме си пийнали традиционните ромчета с кола и Джейн изглеждаше толкова неустоима.Стигнахме до нейната квартира. Влязохме. Изпихме си кафенцата. Тя се преоблече небрежно и се приготви за лягане. Трябваше вече да си тръгвам. Но просто не можех. Това състояние не може да се опише. Приятелка. В тоя момент проклинах всичкото приятелство на света. Тогава Джейн ме дръпна да седна до нея, притисна главата ми към нейната и ми пошепна в ухото "Куш, не съм сляпа. Отдавна виждам какво ти е. Мога да спя с тебе естествено. Но след това вече няма да бъдем приятели, а няма да бъдем и гаджета, защото ние се знаем от деца и през целия си живот сме били приятели. Мислил ли си за това. Ако искаш да зачеркнеш приятелството ни завинаги, събличай се и лягай."
След това с Джейн работехме в едно предприятие. Ходихме си на сватбите. Люлеехме си заедно децата в парка. Ходихме заедно по екскурзии и на риболов. И до днес тя е един от четиримата ми най-добри приятели.
Имам един колега със странно чувство за хумор, който е и доста наблюдателен. Та той същият, веднъж ми каза "Братче, жените са два вида. Такива, които спят с нас и такива, които никога няма да спят с нас". Глупости на търкалета!? Кушел http://kushel.blog.bg/drugi/2011/01/19/djein.669891
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куш Всички права запазени
Ще имаш възможност да се убедиш, ако сайта не ми стане преждевременно досаден.
