Jan 3, 2014, 8:43 PM

Джейн 

  Prose
1644 0 45
4 мин reading

 

 

 

 Джейн

     Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят последното цвете и буца пръст, ако ни надживеят.
      Другарите с които сме се били, но сме се и обичали. Хората за които знаем всичко а и те за нас. Тия, които няма да ни осъдят за грешките. Тези, които ни разбират много по-добре и от най-близките ни роднини. Що за живот ще е ако ги нямаме. Ами ако сме в чужбина. Ще компенсираме с друго? Възможно ли е?  Или кой знае...
      Случва се в бандата да има момиче. Шантаво като десет момчета. Първа в дивотиите. а понякога и тартор. 
       В прогимназията ни запознаваше с приятелките си. И все още беше една от нас. Преди да започне да изглежда по-различно. На реката вече не се събличаше до кръста а понякога даже и не искаше да идва с нас. То май и ние станахме по-различни. Започнахме да растем с една педя на година и да се озъртаме като замаяни. Ами ясно. Трудната възраст. Гимназията. Ученическите истории. Първи гаджета. Първи целувки и т.н.т. С нетърпение очаквахме да ни приемат и да станем студенти.  Защото ако в живота има пикове, то без съмнение най-големия е тогава. 
        Ох, най-после сме в София при Живота. Не опираме в земята. Пръснах ме се. Всеки в нова компания. Не се виждахме с месеци. Детската ми приятелка Дени (сега Джейн) не бях виждал с месеци. Реших да я потърся. Обадих и се и веднага се срещнахме. Като я видях, нещо ми трепна. Първо трябва да ви кажа, че няма друга с такива крака. Като изваяни са. И второ ,и трето, и четвърто. Където и да идех с нея, направо обирах точките. На мераклиите им окапваха очите. Излизахме си често. Няма случай да и се обадя и тя да не дотърчи веднага. Зодия телец. Знаеше стотици вицове и ги разказваше с такъв заразителен смях, истинско съкровище.
Ами с какъв минижуп ходеше и с тия невероятни крака. Приятелството ми започваше да се сблъсква с все по-сериозни затруднения. Тя си ме прегръщаше и целуваше като приятел, но аз нещо започнах да се гипсирам. Да си призная вече отдавна не гледах на нея като на безполово същество, каквото по принцип трябва да са приятелките. Започнах да мисля за нея денонощно, макар да знаех, че между нас стои невидимата стена на приятелството. Опитвах се да не ми личи, но от една жена трудно можеш да скриеш нещо, особено ако те познава от дете. Като че нарочно ме изпитваше. Преобличаше се пред мен и правеше всичко възможно, да ми покаже, че сме само добри приятели, които си имат пълно доверие. Абе ужас. Вече почнах да издивявам. Така страшно ме привличаше, че вече не можех да мисля. Трябваше да има някаква развръзка.
       Една вечер, бяхме ходили в панорамната сладкарница на Хемус. Бяхме си пийнали традиционните ромчета с кола и Джейн изглеждаше толкова неустоима.Стигнахме до нейната квартира. Влязохме. Изпихме си кафенцата. Тя се преоблече небрежно и се приготви за лягане. Трябваше вече да си тръгвам. Но просто не можех. Това състояние не може да се опише. Приятелка. В тоя момент проклинах всичкото приятелство на света. Тогава Джейн ме дръпна да седна до нея, притисна главата ми към нейната и ми пошепна в ухото "Куш, не съм сляпа. Отдавна виждам какво ти е. Мога да спя с тебе естествено. Но след това вече няма да бъдем приятели, а няма да бъдем и гаджета, защото ние се знаем от деца и през целия си живот сме били приятели. Мислил ли си за това. Ако искаш да зачеркнеш приятелството ни завинаги, събличай се и лягай."
        След това с Джейн работехме в едно предприятие. Ходихме си на сватбите. Люлеехме си заедно децата в парка. Ходихме заедно по екскурзии и на риболов. И до днес тя е един от четиримата ми най-добри приятели.
          Имам един колега със странно чувство за хумор, който е и доста наблюдателен. Та той същият, веднъж ми каза "Братче, жените са два вида. Такива, които спят с нас и такива, които никога няма да спят с нас". Глупости на търкалета!?
 
 
Кушел
 
 
 
 
 
 
 
 

© Куш All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, бе... вервам ти...
    Плувай...
  • Ена, няма как да го покажа вече. Тия коментари изтекоха още сутринта.
    Но ако искаш да призная, че съм страхливец, добре. Куш е един мноооого голям страхливец. Ще имаш възможност да се убедиш, ако сайта не ми стане преждевременно досаден.
  • И аз така, мила, затова ти и намекнах, че разбирам много добре какво поведение предприемаш в тези ситуации, независимо зад какви коментари се криеш. Така че не разчитай на забрава или на любезност заради правилата, които тук, така или иначе, вече са нарушени.
    А тук все още има достатъчно добре помнещи (както и в блог.бг), за да си наясно, че стрелбата ми е предупредителна и само за сега не е на месо.
  • Куш, ако ти стиска, копи-пейст-ни ми го тук и сега това, което аз уж не си спомням, че съм написала...
    Ама няма да ти стиска ха ха ха ха хааа
    Хайде, давай
    Ето го пак:

    ==============
    Ена (Елена Гоцева):
    Редакт!

    Изтрий!
    5-01-2014г. 15:00
    Куш, сбъркал си мястото или9 коментара - пуснал си ми нещо, което няма връзка с мен
    Връщам ти го... намери си адресата ха ха ха ха ха хаахаххаа... ееейиии, ама то стана купон тук...

    ======
    kushel (Куш ): 5-01-2014г. 14:04
    Във възторг съм от словосъчетанието "рейтингови нищожества". То е далеч по-добро от "лешояди...", а и юридически по-безопасно. Поздрави!
    ======
    Пуснал си го тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=316710

    Сори... стреляш вече напосоки...



    Та... май ставаше въпрос за една проза тъдява...
    Коментарите бяха по-вълнуващи
    =================================

    Е???
    Стиска ли ти, смелчаго???
    А ха ха ха ха ахахххаа

    Обикновено страхливците са агресивни и налитат да хапят... щото треперят от страх... нали така, смелчаго???

    Е, след малко ще се смея от сърце
  • Тя те разбира прекрасно, Куш, и ние също я разбираме много добре.
    При всяко положение Анабел се римува по-добре с Кушел, отколкото с Канибал, но всичко останало е същото...

    Няма как да не се забележи при толкова коментари, нали Анабел?...
  • Ан, ти си една от малкото, които разбраха, че това е една сълза за детството и младостта, за наивното ни и честно мислене и за всичко, което никога няма да се върне. Това нещо, написано по каноните щеше бъде лишено от автентичност. Изумен съм от тесногръдието на уж широко скроени хора-творци. Благодаря ти за разбирането. Понякога трябва да имаш и душа, която да чете вместо мозъка.
  • Ще ме вразумяват...................
  • Не се ли уморихте?!
  • Изобщо не съм нервна и изобщо не знаеш къде се намираш. Така че дръж се подобаващо, точно за да не провериш кое на кого е бащиния. Този сайт е обществен, защото собственикът му е преценил така, но това е неговата (и нашата) къщичка, в която има РЕГЛАМЕНТИРАНИ правила и всеки, който не ги спазва, си тръгва от тук.

    Това, че все още не е "почистено" под този ти постинг (както сам си наричаш творбите) е най-верояно заради опитите ни да те вразумим и да ти обясним как стоят нещата. Не се надявай, че това е закономерност. Изключение е. И, ако не искаш всичко тук да бъде почистено, по-кротко с това да казваш кой какво може да си позволи и какво - не. В чужда къща си и се съобразявай с правилата в нея. Това дали ти изнасят, или не ти изнасят, е друг въпрос, който не вълнува никого.
  • Харпиевна, никога повече не си позволявай да ме предупреждаваш. Това да ти е за първо, второ и трето.
    Тоя сайт не е ли обществен. Държиш се сякаш ти е бащиния. Успокой се малко и се върни към любезния тон. Все пак си дама и не е нужно да показваш нервност...толкова очевидно.
  • Първо, това, което ти наричаш окалъпване, ние наричаме писаните и неписани правила на сайт "Откровения", изградени през 10-те години от съществуването му. И, ако не ти изнасят, ей ти вратата.

    Второ, воденето на разговори и коментари, които не са свързани пряко с произведението, тук се считат за спам и не радко се трият. При ново нарушение под същото произведение бива изтривано и самото произведение, заедно със спама под него.

    Трето, игричките за "свежест", които противоречат на правилата на сайта се наказват с бан, а понякога и с изтриване на целия акаунт от сайта.

    п.п. Приеми този коментар като предупреждение на добра воля. В крайна сметка, или спазваш правилата тук, или си хортуваш врели-некипели и преливаш от пусто в празно в някой сайт за запознанства. Тук така стоят нещата.
  • Порчев,...мерси, че намина. Повтаряш се с някои по-долу. Явно взаимно сте се окалъпили. Какво друго да ти кажа...ЧНГ!
  • Е.Г. съжалявам, че вече не помниш какво пишеш тук-там. С това разговорът ни приключи. Отегчих се. Имам следващи два много възбуждащи постинга. Ако желаеш, можеш да се включиш отново там. Ще бъде скандално. Обещавам.
  • Куш, сбъркал си мястото или9 коментара - пуснал си ми нещо, което няма връзка с мен
    Връщам ти го... намери си адресата ха ха ха ха ха хаахаххаа... ееейиии, ама то стана купон тук...

    ======
    kushel (Куш ): 5-01-2014г. 14:04
    Във възторг съм от словосъчетанието "рейтингови нищожества". То е далеч по-добро от "лешояди...", а и юридически по-безопасно. Поздрави!
    ======
    Пуснал си го тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=316710

    Сори... стреляш вече напосоки...



    Та... май ставаше въпрос за една проза тъдява...
    Коментарите бяха по-вълнуващи
  • StrikingFeather (Славяна ): 5-01-2014г. 14:41
    Нещо общо с Перко Наумов?

    Обясни де, що за ник е това - "намерено перо" или някакъв идиом. Или направо "Наум Перков".
  • StrikingFeather (Славяна ): 5-01-2014г. 14:18
    Идвам да ти прасна някоя и друга двойка, че са вповече в торбата на Дядо Коледа.
    Барем отърва децата от тях.

    Пер(к)о, (нали това ти значи ника), вземи обърни повече внимание на децата, да не носят толкова двойки, че то от висене в нета съвсем ги изтървахте, а те двойките за Куш са като амброзия и директен билет за Рая.
  • Нищо от това, Куш, което изброяваш като свои героични постъпки...
    Изпускаш си нервите... спомни си собственото си мнение за такава ситуация.
    Никого не съм заплашвала досега, няма и да заплашвам... а теб пък съвсем... ха ха ха... гузен негонен бяга...
  • Елена Гоцева, ако целта ти е да ме умориш от смях, то първо трябва да изчакаш една дълга опашка с такива, дето искат да ме бият, да ме съдят, да ме пращат в Сибир, да ме осакатяват и дори да ме ликвидират физически. В резултат на което получавам единствено пристъпи на необуздан смях. Естествено, има и друга много по-дълга опашка от истински приятели и почитатели, които ценят Куш, заради достойнствата му.

    П.с. Само ще вметна. Човек, преминал през суровата школа на блог.бг (което се равнява на служба в елитните части), трудно може да бъде уплашен с каквото и да било, особено тук...
  • kushel (Куш ): 5-01-2014г. 09:15
    Викторе, с тоя разказ просто описвам поредната реална случка от моя живот. В него момент съм преценил така и кака съм постъпил. Не зная дали е било правилно или не. В блога ми има много разсъждения и в двете посоки. Аз просто задавам въпроса.

    Елена Гоцева, огромната разлика между всички вас кандитат-творците и мен, е че аз нямам никакви амбиции в литературата и ако пиша стих или разказ, то е за да разкажа нещо интересно, което се е случило в живота ми, което ме е развълнувало и ме вълнува и в момента. Пет пари не давам за никакви правила и стереотипи и вашите представи за правилно и неправилно. Единственото което искам е някой да съпреживее моите вълнения и да бъде докоснат от моя душевен мир. Нямам никакво намерение да се съобразявам със съвети, защото ще поседя докато ми харесва и ще ида на друго място.

    П.с. Съвсем отскоро съм тук, но впечатленията ми не са никак положителни. Виждам, че някои по-напористи антични героини са наложили феодални отношения върху тая флегматична територия и се изживяват като последна инстанция по всички въпроси. Нещо по-лошо, виждам и страх у хората да и се опълчат и как биват жестоко унижавани. Виждам и още неща...Може естествено и да се заблуждавам. Рано е да се каже.

    ===========================

    Може и да не се съобразяваш с мнението на хората, но си длъжен да НЕ ОБИЖДАШ хората. Нали се сещаш, че всеки, на когото си нанесъл публична обида или си наклеветил, може да си потърси правата в съда?
    И не е архаизъм, а е много актуално напоследък... има вече много съдебна практика в тази насока
  • Тенкю, Мани! Да, ще има много свежест.
  • Куш, имаш и моята подкрепа.С удоволствие те чета.Свежест му трябва на този сайт, а ти я внасяш.
  • Викторе, с тоя разказ просто описвам поредната реална случка от моя живот. В него момент съм преценил така и кака съм постъпил. Не зная дали е било правилно или не. В блога ми има много разсъждения и в двете посоки. Аз просто задавам въпроса.

    Елена Гоцева, огромната разлика между всички вас кандитат-творците и мен, е че аз нямам никакви амбиции в литературата и ако пиша стих или разказ, то е за да разкажа нещо интересно, което се е случило в живота ми, което ме е развълнувало и ме вълнува и в момента. Пет пари не давам за никакви правила и стереотипи и вашите представи за правилно и неправилно. Единственото което искам е някой да съпреживее моите вълнения и да бъде докоснат от моя душевен мир. Нямам никакво намерение да се съобразявам със съвети, защото ще поседя докато ми харесва и ще ида на друго място.

    П.с. Съвсем отскоро съм тук, но впечатленията ми не са никак положителни. Виждам, че някои по-напористи антични героини са наложили феодални отношения върху тая флегматична територия и се изживяват като последна инстанция по всички въпроси. Нещо по-лошо, виждам и страх у хората да и се опълчат и как биват жестоко унижавани. Виждам и още неща...Може естествено и да се заблуждавам. Рано е да се каже.
  • kushel (Куш ), хайде да се намеси още един инженер в мое лице - наистина не трябва да се прекалява с категоризирането и е недопустимо в тоя сайт да се нанасят обиди. Тук много хора познават творчеството на обижданите от теб и ставаш смешен...
    Прозата ти има своите достойнства, но освен достойнства има и много недостатъци... Такава ли катастрофа е за теб да ти кажат, че не е доизкусурено... За мен не би било, напротив. Понякога, когато експериментирам, очаквам с нетърпение някой да ми посочи къде съм сбъркала, как да го оправя... и съм благодарна на хората, които са отделили от своето време да ме посетят и да си кажат мнението.
  • Йотовава, не зная защо, но изпитвам антипатия към теб. Право да ти кажа, не зная защо, но просто виждам колко много те мразят в блога и това ми е повлияло вероятно. Иначе, нищо лично. Не идвай тук. Няма смисъл.
  • Там съм, Кушеле,
    http://yotovava.blog.bg/zabavlenie/2013/12/30/liubezno-otgovori-na-udara-s-pylna-lihvi.1223588
    http://yotovava.blog.bg/izkustvo/2013/12/28/pisci-ryjdiasali-v-zabrava.1222941

    А тук съм от 2009 година. Май ти си прокуденият, дето драпа със зъби и нокти да бъде забелязан. Споко, забелязан си
    Апропо, аз също съм инженер и като на колега ти казвам - вслушвай се в коментарите, не злобей, а се вслушвай - тук има талантливи хора и можеш да научиш доста от тях.
  • Йотовава, не ми прави анализ точно ти, която служиш за посмешище в блога. Теб май те изхвърлиха вече. Не съм те мяркал скоро. То тук да не е място за прокудени, м?
  • Тук разказ няма. Нелепото смесване на времната говори за граматическо безсилие. Липсва случка, няма герои. За твоята Джейн, освен че била дългокрака, друго какво си казал - нищо. И че сте израсли заедно и в някакъв момент си я забелязал, ама не ти е стискало да я забиеш. Подобни истории с лопата да ги ринеш.
  • Дани, смятам, че ще оцениш по достойнство следващия ми текст - "Наташка". Той съдържа всички от изброените елементи. Превъзходен е.
  • Дани, всъщност, не ме интересува художествената стойност на текста, а емоционалната. Да се чете на един дъх, да предизвика вълнение или смях. Другото не ме интересува. Няма да правя кариера тук. Ще ме четат, защото е забавно. Аз съм инженер, не писател. Разказвам автентични истории, които не са художествени измислици. Всъщност аз мразя измислиците и ценя само неща писани в първо лице.

    Ааа и много ценя коментарите. Те са най-важното за мен.
  • Стефане, никак не ми пука, разбираш ли. Дали ще напиша нещо слято или разделно, пак не ми пука. Аз пиша нещо с което да предизвикам смях или размисъл и никак не ме интересуват префърцунени мнения, подобни на твоето. Въпреки всичко, мен ще ме четат и тук, нищо че не е блог.
  • Не, не съм Фрина. И между коментарите тук и разговорчетата там има разлика. Затова не мисля да ти правя повече реклама и се оттеглям

    А защо съм Хаприевна?
    Дълга сайтова история, с която нямаш нищо общо, но си се запътил да имаш...
  • Крайно време е да разбереш, че това не е блог, Кушел, вярно е, че и тук на коментарите отвръщат с коментари, както ти правиш със Скарлети. Обаче не коментарите правят едно произведение значимо. В случая твоите произведения не се различават от бозата, срещу която скачаш - звучат лексиконно, като в дневниче, но нищо повече. Липсва тръпка, художественост. Относно граматиката - трагична е. Само погледни как си написал "Пръснах ме се."
  • Харпиевна, защо така бързо подви опашка. Нали разбираш, че словестния талаш който си посипала не заблуждава никого. Ти просто бягаш.
    Кога сме спорили в блога? Как ти е тамошното прозвище? Приличаш ми на една Фрина, която си обра крушите своевременно. Знаеш ли, аз всъщност съм кавалер и някак случайно стъпих на тая непривична за мен релса на задявките. Сори!
    Харпиевна, твоите адашки от митологията са меко казано не много красиви и приятни. Та, кажи ми, моля те, коя жена би си направила доброволно такава самокритика. Недоумявам.
  • Спорила съм в блога с теб и ти познавам маниерите, Куш, но си започнал да се повтаряш, което си е признак за изчерпване

    Хайде със здраве!
    Повече мои коментари тук ще значат само повече внимание за теб, а разказчето ти не заслужава и до тук отделеното...
  • Една друга амбициозна се опитваше да ме прави религиозен. Не съм пил още от твоята боза, вече ми вкисна достатъчно.

    Харесвам реалистичните оценки. Шест пиша на Ботев. Обичам го. На другите максимум 5 в изключителни случаи.
  • Брус Спрингстиин... улицата... бих се гръмнал... ха-ха, глупости, оправдаващи мързела. Да не говорим, че изявлението ти си е чисто лицемерие . Що щеш тогава в литературната част на този сайт, като не искаш да ставаш литерартор? М? Дошъл си на раздумка ли?

    А сайта не нападай. Той е изграден от тези, които публикуват в него. Само не разбрах, защо след като различаваш рядката боза и ти трябва да наливаш такава в него?
  • Моя блог има милиони посещения. Може на някои тоя сайт да му се стува "върхът на сладоледа", но истината е, че и тук се лее предимно рядка боза.
    Моят стил на писане е като музиката на Брус Спрингстиин, т.е. идва от улицата. Бих се гръмнал ако заприличам на литератор. Мисля, че съм ясен.
  • Куш, май нищо не си разбрал. Опитвам се да те амбицирам, а не да те откажа. Чела съм част от разказите ти и от стиховете, които си поствал в блога си и се надявах, преди да ги положиш тук, да ги пипнеш тук-там, просто защото си е наложително. Както и да си дадеш сметка, че тематични разговорчета под творбите не придават художествена стойност на същите.


    п.п. Надявам се, че Харпиевна ти звучи правописно по-вярно...
  • Дани, само заради теб ще продължа, въпреки че се опитват да ме обезкуражат.
  • Давай, похвали се! Аз съм душевен воайор и есхибиционист и с ужасно чувство за хумор.
  • Дани, за хубаво или за лошо, фрашкано е. Ще поразкажа и за други.
    Мани..., с една друга Джейн, стана както казваш и резултата е скрепяване на връзката.
    Това "Андрина" звучи като правописна грешка.
  • Не, Куш, Джейн не поставя въпроси, Джейн поставя отговори. Съвсем тривиални и познати на всички отговори . И не ми се сърди, но освен като личен спомен, това произведение няма за какво точно да бъде прочетено. А защо е така? Отговорът е в това, че тук все още е "Откровения" - сайт за лично творчество, предполага се творчество с някаква все пак художествена стойност, а не личен блог. Не че един огромен процент от това, което ката ден тук се публикува (а в някои дни и всичко, което се публикува) не е само и единствено за личните блогове...
    Всъщност, учудих се, че те виждам тук. Е, няма лошо, че от блога реши да потвориш тук. Но пък идването ти изобщо не бележи творчество, а само пейст и копи на стари лични постинги. Явно идеята ти е да препубликуваш писаното там и да си поговориш под него и тук. Само дето идеята на "Откровения" е друга - творчеството!... Макар че от това, което чета под огромен брой творби, показва, че болшинството от пишещите тук хич не са наясно с това що е то творчество. Докажи че си достатъчно интелигентен да си наясно с това, защото пък някои тук са достатъчно интелигентни, за да забелязват опити за предизвикване на разговори и коментари
  • Еха! Куш, малко женска гледна точка, искаш ли? Вероятно желанието на лирическия ще го има цял живот, предполагам...И Джейн интуитивно го усеща при всяко засилване на люлката в парка...Те, двамата просто трябва да го изживеят физически сега, след толкова години и вече от позицията на зрелостта това би скрепило още повече приятелството им...Иска се смелост...Не ангажирам други дами с това мнение, освен себе си
  • Браво, умно момиче! А около теб много женоря, бая навалица
  • Прочетете "Джейн". "Джейн" поставя въпроси.
Random works
: ??:??