Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея  с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джуджетата обичали труда и се трудели от сутрин до вечер.Освен това притежавали и много други добродетели.Но... били суетни и малко глуповати.И те се влюбвали, женели  и  омъжвали като нас. После им се раждали дечица, пак като на нас.

                  Веднъж в едно семейство се родило джудже-момиченце. На такива джуджета-момиченца им казвали джуджанки. Необикновеното при тая джуджанка било, че ходилата й растяли по-бързо от самата нея. Затова всички започнали да я наричат джуджанка-коджатабанка. Коджатабанка означавало „с големите ходила”. Никой от джуджетата не харесвал необикновеното джудже. Джуджанка-Коджатабанка не била обичана от никого. Тя растяла самотна и пренебрегната. Всички деца я избягвали и не искали да играят с нея. И понеже са деца най-открито изразявали отвращението си. Казвали й: „У-у-у, каква си грозна! Махай се веднага, защото не можем да те понасяме. Загрозяваш всичко наоколо.” Тя едва вървяла с огромните си ходила и отстрани изглеждала много смешно. Даже родителите й започнали да се чувствуват неудобно и когато се срещали с други познати, избягвали да я вземат със себе си и да говорят за нея. Коджатабанка се чувствувала ужасно зле. Тя порастнала и станала разумна и мила девойка, но нямало кой да оцени достойнствата й. Просто не била забелязвана. Изолацията й тежала, но най-трудно понасяла грубите обноски и присмехите. Затова един ден вързала във вързоп малко хляб и сиренце и напуснала  накърнена и обидена Джуджеландия.                               

                               Отправила се към съседното царство, в което жителите били нормални човешки същества. Но тя не желаела да живее  с тях. Затова се запътила към една планина и се заселила във вековна широколистна гора. Намерила си  полянка и там си построила  хубав дом от глинени тухли,които сама направила. Гората била  истински рай за  Коджатабанка. Само в самота и сред красивата природа, тя можела да оздрави нараненото си от обидите сърце.След като построила къщичката си и  я измазала отвън и вътре, направила си  от поразени от мълнии стари дървета маса,столове,легло и бюфет.После трудолюбивата джуджанка започнала да събира билки,гъби и горски плодове и да ги продава на най-близкия пазар.

                                  Много често се случвало да помага на горските животни.  Лекувала раните им, слагала шини на счупени копитца и лапички, спасявала ги от гладна смърт през зимата, разтривала ги и се грижила да не  премръзнат. През лятото косила трева и я изсушавала, за да има с какво да ги храни в студените дълги месеци.Палила им буен огън, за да се постоплят около него. Коджатабанка изпитвала майчина обич към  горските животни, а  и те много я обикнали. Показвали й къде има узрели ягоди и малини, лешници и млади гъби.Посочвали й поляните с най-дъхавите и лековити билки. Веднъж Коджатабанка помогнала на стар пастир, ухапан от отровна змия. Друг път излекувала дървар, премазан от паднало дърво.Така полека-лека славата й  на лечител се разнесла из цялата страна и хора от рзлични краища идвали при нея за помощ.

                                   Една привечер уморен  дошъл кралски пратеник.Той й известил,че единственият син на крал Пириней-Резос е тежко болен и е на легло от незнайна болест. Много лекари се опитвали да му помогнат, но напразно. Младежът лежал в безсъзнание и само дишането му подсказвало, че  е жив. Крал Пириней бил чувал за лечителските умения на Коджатабанка и изпратил свой вестоносец да я намери и да я доведе в двореца.

                                     Резос бил роден за воин. Още от невръстно дете  бил обучаван  в бойни изкуства и с годините ставал все по-добър и по-добър. Израснал смел предводител на войската на крал Пириней и нямало битка, която да е загубил. Въртял уверено сабя,   меч  и боздуган и бил страшилище за враговете си. Една жена  се влюбила от пръв поглед лудо в младия и красив Резос. Била Халичка - злата магьосница и дъщеря на баба Яга. Невиждана грозница, тя  добре осъзнавала, че кралският син никога няма да отговори на чувствата й ако се появи пред него в истинския си вид, затова  с магия се преобразила в прекрасна девойка. Горкият Резос се влюбил пламенно в нея.Тя била толкова нежна, красива и умна и носела прекрасното име Родопея. Резос обичал да лежи в скута на своята любима и да слуша с упование кристалните звънчета на гласа й, да се любува на сияйния й взор и да целува уханните й устни. Със всеки изминал ден той все повече обиквал фалшивата Родопея, която била злата магьосница Халичка. И нещата кой-знае до къде биха стигнали,  ако не  била кралица  Ирис. Тя наследила от своята майка далекоглед, който притежавал магически свойства да открива и показва търсения човек или предмет по всяко време на денонощието, независимо къде се намира. Когато кралицата забелязала, че нейният син, храбрият Резос ходи  замаян и безпричинно усмихнат из двореца, тя подозряла, че момчето й е влюбено и затова го поканила в покоите си на откровен разговор. Той не можал да скрие от нея чувствата си към Родопея и й разказал всичко за тяхната любов. А кралицата като добра майка решила да надникне в далекогледа и да види бъдещата си снаха. Но колкото и да повтаряла тя на далекогледа, че трябва да види образа на любимата на Резос Родопея, толкова пъти виждала ужасната грозница Халичка - дъщерята на баба Яга.Точно в тоя момент тя разказвала на своята майка как е омаяла принц Резос и че той в  скоро време  щял да попадне в капана й и да бъде неин съпруг. Когато Резос я видял и разбрал всичко, той изпитал  такава погнуса и отвращение, че решил изобщо повече да не се среща с магьосницата. В сърцето на изоставената Халичка се надигнала жестока омраза и жажда за отмъщение. Тя изпратила една много отровна жаба, която скочила през нощта в отворената уста на спящия Резос и от там се спуснала в корема му. Започнала да изпуска отровата си и принцът легнал тежко болен.Той не умирал, но страдал много. Всички лекари, които идвали да го лекуват били безсилни. Тогава крал Пириней, напълно отчаян изпратил своя  вестител при джуджанка Кабатабанка.Тя обещала да излекува тежко болния Резос,но само ако бъде доведен при нея в гората. Той бил донесен на носилка до къщичката й.

- Елате отново след седем дни при мене, за да си го вземете жив и здрав. А сега ме оставете насаме с него - казала тя на краля.

                      Когато всички се оттеглили, Коджатабанка се заловила с лечението на принца. А то не било никак лесно. Тя всеки час му давала  да пие най-силните приготвени от нея билкови отвари със светена вода, но не му  давала  никаква храна,за да обрече на глад жабата в него.На седмия ден преди изгрев слънце Резос повърнал  вече мъртвата жаба. Но понеже Халичка била вложила в тая магия цялата си магьосническа сила, след развалянето й  загубила напълно уменията си. И тъй като била много грозна, никъде не я искали даже и за слугиня. Принудила се да събира в горите дърва  за огрев и да ги продава на пазара, за да се изхранва.  Храбрият Резос възвърнал естествения цвят на лицето си и се почувствувал отново здрав. Бил неизказано щастлив и  благодарен на своята лечителка.Около обяд,същият ден пристигнал  крал Пириней и като видял сина си жив и здрав също много се зарадвал. Пожелал да възнагради богато Коджатабанка, но тя отказала. Тогава кралят й казал:

- Коджатабанке, ако някога ти се наложи да потърсиш моята помощ, не се колебай, а веднага ме потърси. Ще направя всичко, за което ме помолиш.

                            Минали две години. Коджатабанка се радвала на спокойния си живот и на приятелството си с животните в гората. Нейната известност сред поданиците в кралството на Пириней ставала все по-голяма. Всеки ден пред къщичката й имало хора, които търсели и молели за нейната помощ. И тя им помагала от сърце. Но през цялото време  тъгувала за  Джуджеландия и за своето семейство.

                                            Един ден сред чакащите болни  съзряла  джудже,което било така свирепо нажилено от пчели, че лицето му било подпухнало и очите му напълно подути и затворени.Тя се зарадвала, че го видяла и започнала да го разпитва за своя край и за народа си. Тогава джуджето със сълзи на очи й разказало, че откакто в страната им навлезли тримата стооки великани и безглавите, космати човекоядци Топиз и Котур настъпили тежки времена за нещастните джуджета. Стооките великани събаряли къщите, изтръгвали дърветата, изтъпквали посевите, убивали домашните животни  и плячкосвали всичко по пътя си.Топиз и Котур залавяли изплашените джуджета и ги изяждали живи. Страната била опустошена. Много от тях напуснали Джуджеландия, за да спасят кожите си, а други се криели по горите, но не очаквали от никъде помощ. Като чула разказа на джуджето Коджатабанка се нажалила много, разплакала се за участта на своите братя и сестри. Щом изцерила нажиленото джудже, тя му поръчала на изпроводяк да им каже,че ще направи всичко възможно да им помогне.А до тогава джуджетата да не губят кураж, а да се спасяват кой как свари  от чудовищата и великаните.

                                Още на другия ден джуджанка Коджатабанка застанала пред портите на двореца на крал Пириней. Кралят помнел, че тя  спасила живота на сина му Резос и я поканил радушно, за да я изслуша.И принц Резос бил в тронната зала,за да чуе молбата на Коджатабанка.Тя им  разказала през сълзи нерадостната участ на братята и сестрите си от Джуджеландия и помолила за помощ.

- Най-голямата ми радост ще бъде, ваше кралско величие и ваше кралско височество е да видя отново народа си свободен и щастлив! Ако Вие унищожите поробителите на Джуджеландия, благодарността-моята и на измъчения ми народ към Вас, ще пребъде във вековете.Ние винаги ще молим Бог да ви дарува с благоденствие и здраве.

                                     Принц Резос обещал  да направи всичко възможно, но да върне свободата на поданиците на Джуджеландия. Той помолил  кралицата отново да надникне през вълшебния си далекоглед, за да види  как изглеждат стооките великани и безглавите човекоядци.Когато ги съзрял през далекогледа, те и петимата  седяли около маса и били пресушили  три бурета с вино.Езиците им били вече много развързани,а крясъците им и пиянаските викове достигали високо в небесата. Великаните казали:

-   Неуязвими сме  и никой не може да ни съперничи по сила, защото само ние знаем, че ако някой прободе петдесет и първото ни око , веднага ще ослепеем със всичките си сто очи и ще загубим силата си. Но едва ли този някой ще улучи петдесет и първото око, ако не знае,че на клепача му има бяла бенка.А това знаем само ние.

                                    И те така гръмко се засмели, че няколко комина наоколо се срутили, а от дърветата на земята изпопадали дузина гнезда на птичета.

- Ние пък - заявили с гробовни  гласове безглавите човекоядци Топиз и Котур-можем да бъдем убити само ако ни бъде отрязан средния нокът на лявата ръка и бъде пъхнат в устата, която не се вижда, защото е на врата и е много космата. Преди врага ни да е сторил това, ние вече ще сме успели да си го похапнем сладко.

                                   И те така силно се захилили,че земята около тях се пропукала, а камъните наоколо се превърнали на пясък.

                                    Това, което си говорели петимата злодеи, обаче било чуто от принц Резос и неговата майка- кралица Ирис и предвещало изхода на събитията. Още на другата сутрин докато великаните, неизтрезнели от среднощния запой спяли непробудно на една поляна, Резос пак с помощта на магическия далекоглед ги открил. Той с още двама смели войни пристъпили безшумно към стооките спящи великани и едновремено забили копията си в очите с бяла бенка на клепача.Веднага тримата свирепи гиганта ослепяли и загубили силата си. Тогава смелите войни отрязали главите им и така джуджетата се отървали от тях.

                                        Недалеч от първата поляна имало друга.На нея се търкаляли и похърквали безглавите човекоядци Топиз и Котур. Смелият Резос мълненосно замахнал и отсякъл със сабята си средните пръсти на левите им ръце, които имали дълги закривени нокти като на огромен орел. После бързо ги пуснал в отворените им  усти. Веднага от тях започнал да излиза дим и огън и телата на човекоядците на мига пламнали и   изгорели като хартия. Джуджеландия можела да отдъхне освободена и спасена от чудовищата.

                                          Резос бил посрещнат като скъп освободител. Но когато джуджетата научили,че дължат свободата си на оная патрава джуджанка -Коджатабанка, която някога с поведението си принудили да напусне страната, те се разкаяли дълбоко за грозната си постъпка.Помолили я искрено,със сълзи на очи   да им прости, да стане тяхна кралица и да ги управлява мъдро.Тя се съгласила с голяма радост,не заради себе си,а заради тях,за да може да им придаде много от своите добродетели. Започнали едномесечни тържества в кралството на джуджетата.

                                        Много танци, песни и смях изпълниха простора,а аз  наблюдавах през далекогледа на кралица Ирис и се радвах.