След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
 Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. Пускам прашасалия телевизор с надеждата от всички осемдесет-и-не-знам-си-колко канала все пак да има нещо нормално за гледане. Уви! По-малко от половин епизод на 'Адвокатите от Бостън', половин минута от някакъв глупав американски сериал, няколко реклами на индивиди от същата порода сериали, още няколко 'хита' на Пусикет Долс, Бийонсе, Миро (ъъъъъъ?!), Кейти Пери, Нели Фуртадо, Селена Гомез (дори вече не се учудвам на факта, че половината актриси започнаха да пеят), една и съща песен с роботизиран клип, пусната едновременно по две телевизии (е, имало е и по-лоши случаи), и да не забравим великата-неповторима-оригинална-невероятна-тоталноизбръмчала идолка на мнозинството от изкуфели сбъркани тийнейджъри (повечето от които според мен гледат клиповете ù със натиснат бутон 'муте', а после просто копират 'облеклото' ù, използвайки какви ли не чаршафи, салфетки, вестници, панделки, носни къпрички и т.н. и т.н., след което си правят всевъзможни идиотски снимки, с които задръстват интернет пространството... сладури) Нейно Величество... (фанфари, моля) Лейди Гага!!! И нервите ми стигнаха дотук...
 Пускам си нормална музика и се гмуркам във Фейсбук (тя вика 'ква книга е това?!' (music)) с намерението да си изтегля колкото се може повече късметчета и да направя всички възможни тестове, които ми се мернат с надеждата да разкарам видените допреди малко чудеса от измъчения ми мозък. Набързо преглеждам началната страница. Не че ме интересува кой кого обича, кой къде се е снимал или пък с кого ще се целува, бът ху ноус... все нещо интересно може да има... Пу дявулити! Е, може би някой друг ден. И се отправям към късметчетата. Оказа се че искам 'да не ходя на даскало'... Щеше да е адски вярно ако не бях във ваканция. 'Колкото и силно да духа вятърът, планината не би се поклонила пред него. Днес бъди като планината.' (по-интересно ми е кой ще е вятърът?!) Вицът за деня ще ви го спестя, понеже дори аз нямах сили да го прочета целия. Дотук и с Фейсбук...
 Кога ли беше последният път, когато Сънчо ме посети за повече от 4 часа?! Тъпо недорасло копеле!
 От идея-си-нямам-колко минути ми се върти в главата фразата 'ако можехме да бутилираме лошия ти късмет, щяхме да разполагаме с оръжие за масово унищожение'... какво ли щеше да стане, ако някой можеше да консервира скапаното ми настроение в момента?! Грозна картинка... брррр.
 Скачам от тема на тема като полудяла бълха, но не съм и очаквала да напиша нещо смислено. Просто мисля, че е по-добре да занимавам хората от интернет пространството с глупостите си, отколкото да ги складирам в главата си и рано или късно тя да се пръсне (дано да ми простите).
 На настроението на първия профил в скайп, който нацелих се мъдри фразата 'If it's not real you can't see it with your eyes'... Ха! Мисля че с малко (или много) от ония течни, прахообразни или увити в хартийка вещества, човек може да види доста 'ънриъл' неща. Споделям теорията си с няколко ранобудници и за моя изненада тя има голям успех. А някой каза, че мозъкът ми се е изпарил напълно.
 Появява се блестяща идея как да си повдигна настроението. Мога да свалям това на другите, докато не ми стане по-добре (уха, лъч надежда). И в следващия момент се сещам каква голяма конкуренция има и блестящият ми план се разпада с гръм и трясък. Явно днес не ми е ден...
 Бясно набутвам единствените ми останали работещи слушалки в ушите си и усилвам музиката, доколкото е възможно. Ушите ми протестират срещу издевателството, но пък мозъкът ми е доволен от своеобразното пролетно почистване.
 Накрая ми писва, захвърлям слушалките на шкафа до мен и намалям музиката, докато не се превръща във фон на бученето на измъчените ми уши. Старата бракма (да се подразбира телефонът ми) звъни. Едва ли ще чуя нещо, така че просто оставям бръмченето да спре само.
 В крайна сметка малкият запъртък Сънчо решава да ме навести (по-добре късно, отколкото никога). Изключвам звука на старата ми раздрънкана машинка (отново да се подразбира телефонът ми), както и всички други дразнители, които могат да нарушат покоя ми, след което изсипвам цялото си пълно с кофеин (който така и не подейства) същество сред купчината завивки, чаршафи и плюшени играчки. Котката доволно се намества върху мен и започва да мърка от кеф. Заслушвам се в бръмченето на малкия добитък и най-накрая заспивам...