До безкрайност те обича...
До безкрайност те обича...
Разби ми сърцето. Дали знаеш колко много боли... С примка Северна си го завързал. И колкото повече се отдалечаваш, толкова повече я стягаш,
и усилваш болката ми...
А те обичам. Силно, страстно, всеотдайно... и погубващо...
Помолих те за малко време.
Само мъничко...
И обещах ти.
Поисках да ми Вярваш. Бях готова да се изправя пред всички, за да тръгна към теб!
Бях готова да браня Любовта ни с всички сили и от всичко!
И толкоз малко ни остана...
Но ти се отдръпна на финалната права. Страх ли е? Несигурност? Изгубено търпение?
... или видя Любовта в плътта и я материализира.
И ме предаде, може би... Защото така е лесно. А трудното те оттегчи.
Така ли е, кажи? Омръзна ти до болка от чакането и Платоничната любов. Недостатъчна ли бях?
НЕдостатъчно изваяна в идеалите ти бях? Или без да ме достигна някак бързичко ме изживя...
И не ни даде шанс. Предпочете да ме "хвърлиш" в Ледовете на Игнора.
С отблъскващотото си мълчание пътят ми към теб затвори. Това геройство се нарича! Да събудиш нейде онемялата Любов, а после да я прогониш егоцентрично. Без да жалиш онова тупкащото, което до безкрайност те обича...
Из "Писма до моето Раче"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© З. Райкова Всички права запазени
