тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб
един след друг
и чух че някой
ходи по петите ми
дърпа ми ръката
вика
псува
плюе кръв
бягам
и от теб
и към теб
мръсна
изпокъсана
сама
пак те обичам
мое вдъхновение
отровно-вкусно
отричано
с полу-празна душа
днес си и бог
и палач
и любовник
водиш ме
към безкрая
на дните ми
живот
побелял
от приключения
дързости
викове
тръгвам към теб
без да искам
спонтанно
препъвам се
в плевели
не ми отсичай главата
не още
и в минор
и в мажор
те обичам
© Мия Марс Всички права запазени