До безкрая и обратно

тръгвам

изсулиха се дните ми

не изтърколиха

изсулиха

падаха по гръб

един след друг

и чух че някой

ходи по петите ми

дърпа ми ръката

вика 

псува

плюе кръв

бягам

и от теб

и към теб

мръсна

изпокъсана

сама

пак те обичам

мое вдъхновение

отровно-вкусно

отричано

с полу-празна душа

днес си и бог

и палач

и любовник

водиш ме 

към безкрая 

на дните ми

живот

побелял

от приключения

дързости

викове

тръгвам към теб

без да искам

спонтанно

препъвам се

в плевели

не ми отсичай главата

не още

и в минор

и в мажор

те обичам