"До мъжа, преди мен"

              от Елена Михайлова

Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше сама аз пак бях до нея.... търпеливо изчаквах да се излекува напълно от теб. Исках да е готова да ме погледне така, както аз я гледах през цялото време.И успях....сега е моя! Обещавам да пазя тази жена - не защото е крехка и ранима, а защото не мога да си позволя да я загубя. И ще се опитам да не повторя твоите грешки.
Чух , че съжаляваш и искаш да си я върнеш. Питаш за нея приятелите ви. Всеки път, когато се засечем ме гледаш все едно аз съм излишния. Ще ти кажа нещо - тя беше твоя, ти я имаше, но прецака всичко с лекота. Не е моя вината.
Казват, че колелото на живота се върти - сега е твой ред да преглъщаш, приятелю!