16.02.2010 г., 16:58

Добротата не се заплаща с пари

1.1K 0 1
1 мин за четене

  ДОБРОТАТА НЕ СЕ ЗАПЛАЩА С ПАРИ


   Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.

   Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Но знаеха, че винаги надеждата умира последна и, че ще прогонят натрапниците. За щастие на един беден човечец с кокошка и две пилета му хрумна идея.

   Свика цялото село и животните му. Тогава каза:

- Слушай, народе! Всички да отидат на пазара и да продадат добитъка си. С изкараните пари ще купим семена и ще посеем цветя. Ще скроим капан на нахалниците! Ще съберем останалите пари в чувал. Но няма да ги даваме на чужденците. Ще направим това, което те сториха на нашите животни и растения.

- Но не сме ли научени на добро? – строго възразиха селяните.

   Народът замлъкна... после старецът, който измисли плана, добави:

- Прави сте! Ще отпратим мирно.

- Даааа! УРААА! – викаха селяните.

   Така добротата възцари над цял свят.

                                                                                                 Ралица Костова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Времената ти са объркани,не може да използваш на едно място "живеели" и "обичаха"(или трябва да е "живеели" и "обичали" или "живееха" и "обичаха",по надолу също - "после старецът, измислил плана, добавиЛ" трябва да е...Още:"Тези злодеи не спираЛИ" и т.н.,оправи си грешките...

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...