12.02.2012 г., 11:27

Докога

1.3K 0 1

Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.

Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.

Самотата промъква се през отворения прозорец на стаята. Тъмната й фигура зловещо се приближи към мен. Усетих ледения й дъх. Студено е. Ах, колко е студено сега. Изсмуква щастието, което допреди минута изпълваше тялото ми. Студът отвътре ме сковава, като с трион ме прорязва. Може би най-сетне съм й се поддала и в робство на самотата предала...

 Извиках приятелка да ме разведри. Уви! Дори да не бях сама телом, бях вътрешно. Пуснах си комедия, но във всеки филм снимат влюбени двойки. А къде е моят любим? Ядосах се и изключих всичко.

 Тишина. Нея слушам аз сега. И се питам: до кога?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...