8.09.2021 г., 10:43

Домашните животни

637 5 15
2 мин за четене

/Зловредно за болни от феминизъм/

Мъжът и жената. Съпрузите. Хора. Които – според биолози и философи, са си животни. С всички черти на фауната.

Мъжът е куче. Домашен пес. Макар често да е помияр или диво куче. Скитащо, агресивно, търсещо храна и забавления. В смисъл – кучки. И отнасящ се към потомството по кучешки – оставящ ги на майката Природа за отглеждане и евентуално оцеляване.

Повечето мъже, обаче, са домашни песове. Опитомени през вековете, обучени, дресирани. И много изпълнителни – въпреки че понякога капризничат и се опитват да демонстрират изгубената и забравена самостоятелност на дивото куче.

Спят – където им наредят. Върху старото, прокъсано чердже. Обикновено близо до вратата – да защитят дома. Ако ще с цената на живота.

Не изпълнява ли заповедите – пердах. След който още повече заобичва господарката си.

Правят – каквото им наредят. От миене на чинии до простиране на прането. Като преди това са заредили пералнята и пуснали да върти - с мъжкия опит в техниката.

А, и пътем са облекчили нежната си женичка от страшни бедствия – паяк над прозореца, гълъб на балкона, отваряне на груб буркан, яката пазещ девствеността си…

А жената е като котката. Нежна, пухкава, мъркаща… Съскаща, драскаща, хапеща…

Котката спи, където й хареса и където иска. Важното е тя да е избрала мястото. Стопанинът е длъжен да го осигури, та ако ще и освободи. Вечер кучето пази дома, котката може да скита, където си ще. Както си ще. Когато си ще…

И мъжът е длъжен да й дава всичко, което тя поиска – срещу едното погалване и вирване на опашката…

Кучетата са много лесни за дресиране. Котките – никак. И да ги храниш, и да ги милваш – приемат всичко като задължение към тях. А насреща искат – всичко!

Получават го. Храна, жилище, власт.

Плюс кротуването на песа. Като в клипчета, където дребна котка се качва на главата на грамадно куче, забива нокти в козината между ушите и заспива, сигурна в положението си. А то не мръдва… Какво ти – не мигва дори. За да не я обезпокои случайно. Защото тогава ноктите инстинктивно, по навик, хлътват по-дълбоко. За наказание – не изпълнява дълга си към нея…

Куче и котка… Мирен и спокоен дом…

/Малей, сега някой ще изреве, че е сексистко и си отидох… Пред вратата./

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...