1.07.2010 г., 13:02

Дори за миг

1.3K 0 3

Обичай ме днес, моля те, не го отлагай. Бъди с мен сега, дори и после да се мразя за времето, прекарано с теб. Бъди този, за когото ще мечтая, този, за когото ще се усмихвам денем и ще плача нощем. Стой до мен, дори и допирът на кожата ти да ме изгаря. Не си отивай, не го прави, дори когато виждаш, че болката ме разкъсва и цялата кървя. Остани, защото макар и разбита, с теб аз съм НЕЩО. Зная, че ще ми оставиш само спомени и болка. Някой ден ще страдам заради теб, но по-добре така, отколкото да умирам всеки път, когато си спомня, че е можело да бъдеш с мен... макар и за миг. Всяка секунда с теб ми оставя по един красив спомен, така че колкото и малко да си с мен, винаги ще имам поне по един за всеки ден, след като си тръгнеш. Дай ми цялата си любов, а после си я вземи обратно - не искам да мисля за утре, нека просто живея за момента, дори и да знам, че с всяка секунда се отдалечавам от всичко, за което живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечуплива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер !
  • Невероятно..нямам думи. Наистина невероятно...6 за Йоана
  • Страхотно е!Много истински и красиви думи!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...