Другата България

От два месеца у нас е като в дядовата ръкавичка. Син - снаха, син - гадже, мъж ми, аз и внучката. И малката всяка вечер ми се моли да спи при мене, защото пада луд смях, малко четене на приказки и някоя и друга щуротийка. Една вечер й казвам:
- Бабче, айде да си лягаме, нали при мен ще спиш?!
- Ти па, бабо, само искаш при теб да спя!
А така! Истинска жена, на мен се е метнала, как извърта ситуацията, браво!
А ние с мъжа ми нали сме младоженци, трийсетина години какво са за хода на историята, почти нищо. И нали сме свикнали да сме сами... Една събота сме с малката, една събота летим по хотелите из страната, за да се почувстваме като чужди, щото той остаря. Аз, разбира се - не. Един път на Боровец, на другата седмица на Самоков. По празниците се чудехме на къде да хванем пътя и аз се сетих, че Мая е в Сандански, а аз не съм била там никога. Звъня, уточнявам, а тя даже взе че ме покани на гости с преспиване даже. Обаче мъжът ми се направи на много възпитан.
- Хайде да не ги притесняваме, това са семейни празници.
- Ма и ние сме семейни, ти да не мислиш да се развеждаме.
- Няма да ги притесняваме, ще излезем на заведение, за да се видите и ще си вземем стая в хотел.
- А, значи все още ме харесваш, чудесно!
Времето беше хубаво. Настанихме се в най-хубавото заведение на открито и... Няма да разказвам колко хора минаха и „Как си, Майче? Как си, Филип? Само ни прекъсваха, но пък колко визитки събрах, ако имате нужда от нещо, обаждайте се. И нали са празници:
_- Ха, наздраве, ха за ваше здраве! И вие да не се отървете от пари, нещо в тоя дух. И за да не прекалим с пиенето, Мая ни разходи из уникалния им парк. За което много й благодаря. Ще й го кажа лично, като ми остане време. Сега съм като ходеща брошурка, само за парка разказвам. Разходка, снимки, смях до вечерта. То езерца ли не щеш, то воденично колело, то зеленина... Ако искате да спестите пари от алкохол, само да ви полюлеят на люлеещите се мостчета и сте като пияни бая за дълго. Що ли ми требва да пия, па и да се люлям, ух ненаиграла се. После разговори с Незабравима, с Люси, с Джейни. Трябва да държим сайта в течение, кой къде е, не може иначе. Разходихме се и из центъра, снимахме се пред пеещите фонтани и ние с Маичка си пожелаваме приятна вечер, мъжете ни - не, продължават да вървят и да си говорят. Викам й да ги настигнем и да ги подслушваме, какво толкова се разприказваха. По едно време забелязваме, че те в гръб са като братя близнаци, много си приличат, аз нали съм недоскив и в лице ги бъркам. Много ме доядя, направо й казах на Мая:
- Много исках да ти отмъкна Фил, но вече - не. То все едно, че съм си с моя, егати. Малко се разстроих, но...
Вечерта след кръчмата се прибрахме направо в банята и... Разказвай ми, слушам те!!! На хотел, в друг град, дори и със собствения съпруг изживяването е като истинско, заклевам се. Не, шегувам се... не, обърках се.
Разбрахме се, като се прибират към София, семейство Мая да ни дойдат на гости на вилата. Речено - сторено. Ей, от майтап не разбират! На нас са се метнали, тя се пошегува да им гостуваме и едвам ни нави, сега... ми се връща.
Стоя на балкона и нали съм парче навигатор:
- Завийте наляво, не, сега надясно, хайде, виждам ви.
Пихме кафенце с бира и водка. Много е хубаво! Най-интересното беше, че пак ние попривършихме с клюкините, а мъжете продължават да си говорят. Да им се неначудиш, сладурчета.
И откъде ми дойде... ама нали върти, сучи и пак за сайта стане приказка. И разказвам на Маичка за коментара на Ангар под мое фейлетонче, почти истинско.
Въвеждам моя в ситуацията отдалеко, за да не ме бие пред гостите.
- Васенце, описала съм те... малко по-така, нали разбираш - фейлетон е това. Та за онзи случай с намордника де. Васе, аз ще ти взема някой по-скъп - да ти отива. Ма ти и така си ми хубавичък, муцунка сладка си ми ти! И прас - една целувка за всеки случай, да не ме изложи пред Мая и Филип.
- Коте, аз се закачам с Ангар, ама няма страшно - и да се случи нещо между нас, той не е чужд, той си е от наш'те. Щото пък ако не ти изневеря, язък за другите мъже. Какво пропускат, чак ме е яд, че съм семейна. Шегувам се, не ме гледай така!
Под секрет ще ви кажа, че моичкият е чел само един мой еротичен разказ и каза да продължавам. Единственият фейлетон, дето ми е чел, беше, че ще му изневеря с Бойко Б. Каза само, че ще ме пребие от бой, друго не каза. И единственият, който аз му прочетох тея дни, беше „Ало, мамо". Каза, че е едно към едно нашия живот. Винаги се изтъква, че готви хубаво. Аз затова вчера сготвих, за да не ми натяква, че само той готви.
Айде стига с това готвене, посетете Сандански, има какво да видите и въздухът е уникален. Аз се разхождах с една чашка и хайде една глътка чист въздух, хайде още една, направо се опих и се влюбих. Какво да ви разказвам - направо си е чудничко!!!