Другата приказка за Златното момиче
ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО
МОМИЧЕ
Кой си има Златно момиче у дома, си седи в къщи, а кой си няма, ходи по конкурси за миски.
На тези конкурси, най-близките места до подиума са заети от най-големите мискини, щото те казват кое ще е Златното момиче. По тази причина, аз едва успявам да се вредя за втория ред, което пък ми даде възможност да чуя другата "Приказка за Златното момиче". Тя започна така:
- Виждаш ли го онуй русичкото, с едрите букли, дето деколтето му започва от пъпа – вкара героинята под прожекторите дебеловратият плешивец от реда пред мен.
- Кое бе, мен, туй дето отзад цепката му е под цепката ли – изписука щедро напарфюмираният драгливец до него.
- То, същото. Сребра се казва, ама на мен златна ми излезе, дорде я докарам до туй дередже. Три пластики на циците, една на устните и по две на горните и долните бузи. Коси ù присадихме и носа ù удължихме, щото беше кат картоф. Ама си струваше инвестицията, щото половината пари вече ги е изкарала, а ако гласуваш днес за нея, другата половина ще ги делим на две.
- Какви ù са референциите – измяука пак чворестият.
- Босът и Маймунека са възхитени. Аз също съм я пробвал, дрънчи отвсякъде – ухили се плейшнера.
- Е тогава, ще я правим Златна – едва прошепна на ушо събеседникът му и си записа нещо на тефтерчето.
Хич и не чаках повече, а се изнесох към бара дето вървяха залаганията – да изкарам и аз някой лев от туй Златно момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
