1.

Беше неделя следобед. Инспектор Френцов се бе отпуснал в един фотьойл и отпиваше от ароматното кафе, докато леля му Ваня се суетеше в кухненския бокс и размяташе тесто за милинки. Една тава вече беше във фурната и в стаята ухаеше вкусно.

Инспекторът обичаше да се наслаждава на такива спокойни моменти, които бяха рядкост в неговия живот. Посегна и взе от масичката вестника на леля си. Малко жълтини нямаше да му се отразят зле и щяха напълно да го пренесат в друга реалност поне за кратко. Клюките не го интересуваха, но смяташе за полезно събирането на всякакъв тип информация.

Погледът му бе привлечен от едно заглавие. Първоначално се усмихна, но после все пак реши да разбере за какво става въпрос.

„ УФОЛОГ Е ОТВЛЕЧЕН ОТ ИЗВЪНЗЕМНИ???

Вчера в село Кривина се проведе традиционният събор на Свидетелите на НЛО, организиран от фондация „Други светове“. Около двеста човека се бяха събрали да разкажат за преживяванията си и да обменят информация.

След края на събитието с редакцията ни се свързаха някои от участниците, които твърдят, че към 20.00 часа са забелязали странни светлини в небето. Постепенно те се спуснали надолу, докато почти стигнали земята. Изведнъж се появил бял пушек, а след като изчакали той да се разсее, установили, че професор Илиев, един от съпредседателите на фондацията, е изчезнал.

Ние направихме опит да се свържем с него, но телефонът му е изключен.

От полицията отричат към този момент да имат информация за подобен инцидент.“

Инспекторът всъщност вярваше, че не сме сами във вселената, но бе дълбоко убеден, че контакт все още не е осъществен. Най-малкото бе сигурен, че извънземните не си правят гонки в небето над село Кривина.

- Боже, откъде са намерили двеста откачалки! – помисли си на глас Френцов.

- Какво четеш, Дамяне? – обади се от кухнята леля му.

- Прочете ли вече статията за изчезналия уфолог?

- Да, четох я. Големи глупости разправят от тази фондация.

Този отговор изненада инспектора. Смяташе, че добре познава леля си и бе убеден, че тя  вярва в подобни истории. Дори не би се учудил, ако някой ден я види на този събор.

- Защо смяташ, че са глупости, лельо? – поинтересува се той.

- Ами защото все представят извънземните като зелени човечета с антенки. Толкова ли не разбират, че те изглеждат като нас и дори СА сред нас!

Това вече беше неговата леля. Инспектор Френцов се усмихна и реши да премине към друга статия, но гласът от кухнята продължи:

- И дори могат да създават семейства и да имат деца със земни жители!

Френцов повдигна вежди. Първоначално му се стори, че може би идеята не беше чак толкова абсурдна. Тогава изведнъж си представи педантичната госпожа Петрова, която работеше на гишето в ЕСГРАОН и отсече:

- О, убеден съм, че са зелени човечета с антенки!

2.

На вратата се позвъни.

- Ох, сигурно е Добрева – каза леля Ваня. – Усетила е миризмата на милинки и идва да я почерпим. Дамяне, я иди ти да ѝ отвориш!

Инспекторът се отправи към вратата, но с изнанада установи, че отпред стоеше възрастен мъж.

- Добър вечер! Вие ли сте инспектор Френцов? – каза той.

Последва кимване и мъжът продължи:

- Аз съм доцент Симеонов и ще имам нужда от Вашите услуги.

Домакинът сбърчи вежди, защото името не му говореше нищо.

- Аз съм уфолог. Един от председателите на фондация „Други светове“.

Френцов завъртя очи с досада. След кратка пауза доцентът добави:

- И искам да ми помогнете да открия своя приятел професор Илиев.

- Оу! – възкликна инспекторът. – Съжалявам, но не контактувам с извънземни и няма как да Ви бъда полезен.

- О, явно знаете за случая! – зарадва се гостът.

- Да, знам. Довиждане!

- Моля Ви, моля Ви! Ще трябва да Ви призная, че той не беше отвлечен от извънземни.

- Нима? Каква изненада! – с още по-голяма досада каза Френцов.

- Няма нужда от сарказъм! Сега ще Ви обясня, изслушайте ме, моля! Понякога правим подобни неща, един вид пиар акции. Използваме специални ефекти и декори и инсценираме ту поява на извънземни, ту някое отвличане. Така увеличаваме непрекъснато броя на приятелите на нашата фондация. И този път бяхме планирали да изиграем отвличането на професор Илиев. Изградихме специална сцена, на която се намираше той, а под нея имаше тайник, в който трябваше да се скрие, когато се появи пушекът. И трябваше да изчака там, докато не му кажем, че може да излиза. Но когато всичко приключи и решихме да отворим тайника, професорът не беше там. И от тогава до сега няма и следа от него.

- Вие сте нагъл. Защо не се обърнете към полицията? – ядосано каза инспекторът.

- Защото някои неща не мога да споделя с полицията! В резултат от нашите „представления“, някои от по-заможните ни последователи ни правят солидни дарения. А полицаите може да разтълкуват това като вид измама.

- Освен нагъл сте и престъпник. Защо мислите, че ще Ви помогна? – не се побираше в кожата си Френцов.

- Но моля Ви, нима фокусниците не правят същото? Заблуждават хората и получават пари за това. Мислете за нас като за илюзионисти, вместо като престъпници. Ние просто показваме на хората това, което те искат да видят – каза доцент Симеонов с по детски наивен поглед.

Френцов вече беше почервенял от яд и гласът му бе няколко октави по-висок.

- Помислете малко и сам ще разберете, че приятелят Ви най-вероятно сам е решил да изчезне. Сигурно скоро и парите на фондацията ви ще изчезнат.

- Тук грешите! Парите могат да се ползват единствено със съгласието и на двама ни като съпредседатели на фондацията. Не виждам логика в това да инсценира изчезването си.

- О, сега разбирам! – инспекторът вече се смееше. – Без професор Илиев и Вие не можете да се възползвате от ОТКРАДНАТИТЕ СУМИ. И го търсите поради тази причина, а не защото сте загрижен за приятеля си.

- Е, донякъде сте прав – измрънка доцентът.

- Наглостта Ви няма граници! Тези пари не Ви принадлежат и е най-добре да си останат неизползвани. Вървете си, моля!

- Почакайте! Знаете ли защо се захванах с цялата тази работа? Бях принуден, уверявам Ви. Дъщеря ми има тежко генетично заболяване и се нуждае от лечение, сумата за което е непосилна за семейството ми. Вие родител ли сте?

- Не, не съм. И от всичко, което чух, смятам, че най-вероятно и Вие изобщо нямате дъщеря!

- За съжаление, това е истина. Ще Ви предоставя всички документи. Ще Ви запозная и с всички лекари, които са наясно със състоянието ѝ. Моля Ви, помогнете ми! Дъщеря ми няма време. Нека да я спасим, а после ще направя всичко възможно да върна парите и да компенсирам всички, които са правили дарения за фондацията ни.

3.

Инспектор Френцов пътуваше в колата на доцент Симеонов към село Кривина.

- Нали сега няма да ме отвлечете и да се озова на планетата Кеплер? – не без притеснение попита инспекторът.

- О, спокойно! Бензинът ще ни стигне само до Кривина – отговори доцентът и започна да се хихика.

Странен човек беше този доцент, помисли си Френцов. Безспорно интелигентен, безспорно измамник, едновременно нахален и наивен, с някакво вяло чувство за хумор и може би всеотдаен баща, ако историята с дъщерята беше истина. Дали наистина беше някакъв доцент или и титлата му беше също толкова измислена?

После мислите на инспектора се пренесоха към липсващия професор Илиев. Какъв ли беше той? При всеки един случай с изчезнал човек Френцов винаги се бе надявал на щастлива развръзка и бе правил всичко по силите си за това. За първи път сега не знаеше какъв резултат от това разследване би го удовлетворил.

- И колко души бяха наясно с вашите измами? – попита Френцов.

- Бих предпочел да използвате по-умерен термин. „Ефекти“ например звучи добре.

Инспекторът го погледна сърдито и доцентът продължи:

- Аз, професор Илиев, разбира се, както и още трима доверени лица. Ще Ви предоставя имената. За себе си гарантирам, че сте първият човек, на когото казвам за това, а за останалите съм деветдесет и девет процента сигурен, че също са го пазили в тайна.

- От колко време се познавате с професора?

- Запознахме се преди девет години. Тогава ми препоръчаха климата в село Кривина като много подходящ за дъщеря ми и се преместихме там. Професорът пък наследил там къща горе-долу по същото време. Срещнахме се и бързо си допаднахме.

- И какво? Вярвате ли изобщо в извънземни?

- Но разбира се, че вярвам – уверено отвърна доцент Симеонов. – Просто не съм имал късмета да ги срещна. Би било много интересно!

- А професор Илиев? Той какво мисли по въпроса? – поинтересува се Френцов.

- О, той ги е срещал. Преди около десет години се качил в едно такси, което внезапно полетяло и после се озовал на космически кораб. Извънземните били много любезни, разговаряли с него на някакъв странен език, но незнайно как успявали да се разберат. Обяснили му, че идват с мир и търсят хора, които да подготвят земляните за среща с техния президент. Професор Илиев бил един от избраните.

- Значи не му е за първи път. Е, поне има опит...

Френцов въздъхна с отчаяние. С какво се беше захванал! На тези хора им трябваше психиатър, а не разследващ. Изобщо не искаше и да пита дали въпросният президент е посетил по-късно Земята...

.....................

Телефонът на доцент Симеонов иззвъня. Той отби встрани от пътя и вдигна. Изслуша внимателно някаква шумна тирада и отвърна:

- Как така е изчезнал? Когато тръгвах, Ричи си беше там. Кой знае къде се е запилял!

Гласът отсреща отново каза нещо, но Френцов не чуваше какво.

- Ясно. Това е много странно! – каза доцентът и затвори.

- Кой е Ричи? – попита инспекторът.

- Кучето ни.

- А, добре, за миг си помислих, че още някой е бил отвлечен. Но кучето сигурно скоро само ще се върне – успокоен каза Френцов.

- Обади се жена ми. До колибката му има кръг от обгорена трева. А в пръстта до нея някой е нарисувал летяща чиния...

Следва продължение...