Другият бряг
ДРУГИЯТ БРЯГ
Събух си обувките, чорапите, запретнах крачоли и минах през брода. Те стояха на моста и се целуваха.
Стигнах отсрещният бряг и нагазих в тревите от спомени.
Бе полунощ. Стояхме по средата на моста. Над нас – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре разпенени чувства не просто текат, а бушуват, завличат...
Не трябваше да я докосвам, да я прегръщам, целувам! Не трябваше, но бях щастлив!
Хвана ме за ръка и ме поведе. Към другия бряг … към другия свят…
„Грях е това! – крещеше всичко в мен. - Не отивай! Върни се! Грях е…”
Не можах! Оставих се да ме води. Потънахме в мрак и треви.
Докоснах с устни най-нежните струни на нейното тяло, потопих се в топъл извор, разтопих се, сляхме се… Лятна буря, ураган ни завихри, полетяхме нагоре – към луната, звездите, към други галактики… Още помня – когато всичко отмина – я чух да говори нещо в съня си, потръпна и на гърдите ми отново притихна. В клоните на дивия рошков, над нас, един славей запя.
Бях там. Сега се връщам обратно … по моста. Заставам на същото място. Над мен – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мильо Велчев Всички права запазени
