18.06.2013 г., 20:54

Думите, за който все не намирах време, мамо...

1.2K 0 1
1 мин за четене

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в себе си, когато не вярвах, че ще успея и исках да се предам, когато падах от високо... Ти беше там, мамо, ти не спираше да вярваш в мен. Срещала съм много предателства в очи, в който съм вярвала сляпо и на твоето рамо, мамо, са сълзите ми, сълзите от всички мой болки. Ако страдам аз, зная и теб ще те боли, ти си част от мен, винаги ще бъдеш. Страдам с твоето сърце и обичам с твоето сърце, усмихвам се с твоята усмивка, а очите ми блестят като твойте.

Днес вече не съм малко момиче, вече мисля по-зряло, прости ми, мамо, за всички грешки. Прости ми за всеки път, когато съм те разочаровала и си мислела, че не можеш да се справиш с инат като мен. Защото ти се справи, мамо! Направи от мен човек с принципи, с ясна цел в живота... и все пак, прости ми, ако не съм станала такава, каквато си очаквала. Знай, че когато никой не е вярвал в мен и съм искала да се откажа от всичко – единственото, което ме е накарало да вдигна глава и да продължа, е бил ентусиазмът да не те разочаровам и да се гордееш с мен.

Обичам те, мамо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...