Душа
И тогава сключих сделка с дявола... Прошепнах му сетното си желание в мрака на безсетивността си. Пожелах да я изтръгне от мен, да ми я вземе. Не исках от него нищо в замяна. Не молех да бъда обезщетена по някакъв начин, а просто да я махне завинаги от мен. Душата ми. Моята силна поддръжница в смеха и сълзата. Предавах я без капка милост, така, както тя предаваше мен всеки път, когато сама избираше да обича. Никога не предпочете да бъде обичана, а само да ме разхвърля безрезервно на всеки, дръзнал да ме доближи. Преминавам от тъмната страна или просто се връщам към себе си, търсейки се изпод купищата пепел, останали от всичките ù прераждания?! Всичко беше изчезнало. Страх, гняв, болка, съмнение... Беше се появило ново чувство на безчувствие, което ме караше да се успокоя от сключения току-що демоничен пакт. Забрава. Амнезия. Като ураган от нищо връхлетяха в празнотата на вътрешността ми. Сякаш бях натиснала бутон за изтриване на цялата памет. Форматираната кухина в мен беше така чиста и бяла, но някак призрачно, а не като платно на художник, чакащ своята муза. Чаках... Всичко бе безсмислено очакване на нещо, което никога нямаше да дойде, защото я бях предала, дадох я и никога повече не щях да си я върна. Да, сега няма болка, но няма и усмивка, нито сълза, нито амбиция за подвиг и полет. Нямаше го и откаченото желание на инат от нищото да си създам нова, защото и то ù принадлежи. Обръщам се за помощ към сърцето, но и то е сърдито и напук мълчи, а в тази тишина се крие толкова много обвинение за предателство, че ако беше тук, щях да изпитам вина. Пустош насред по-голяма празнота. С какво да я изпълня, щом вече не мога да усещам, щом ги няма спомените? Ако бях предпочела физически смъртта, щеше да е по-лесно, тя пак щеше да е жива и да отлети в непозната синева. Тогава умът ми се притече на помощ и ми напомни, че не бях поискала нищо от черната сила в замяна на една душа. И отново го призовах и му казах, че не искам да живея без нея и че бих умряла, за да усетя дори само за миг всичко отново. Той заплака, защото му отнемах най-красивото, което можеше да притежава - човешката душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Димитрова Всички права запазени
